Типични грешки по история

Разместени дати: Освобождение, Съединение, Независимост

Три ключови години от Новата българска история се бъркат, защото са близки и звучат сходно.

Индустриалната революция — objriva между причини и последствия

Учениците смесват факторите, довели до индустриализацията, с нейните резултати, третирайки ги като едно и също.

Кримската война — участващи страни и причини

Учениците объркват кои държави са на коя страна в Кримската война (1853-1856) и защо се води.

Септемврийското въстание (1923) — причини и последствия обърквани с 9 юни

Учениците бъркат хронологията и причинно-следствената връзка между Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание.

НАТО и Варшавски договор — кой кога е основан и кой членува

Учениците бъркат хронологията на създаване на двата военни блока и кои държави принадлежат към всеки.

Периодизация на Българското възраждане — начална и крайна граница

Учениците бъркат конкретните гранични години и събития, бележещи началото и края на Възраждането.

Повод и причини за Първата световна война — не са едно и също

На матурата често се иска да отличиш „повод“ от „причини“. Смесването им води до непълен или грешен отговор.

Тройният съюз срещу Антантата в Първата световна война

Учениците смесват съставите на двата военно-политически блока преди Първата световна война. Тройният съюз (Германия, Австро-Унгария, Италия) е сключен през 1882 г., но Италия НЕ влиза във войната на негова страна през 1914 г. — присъединява се към Антантата.

Берлинският конгрес (1878) — ролите на великите сили

Учениците объркват коя от Великите сили какво отношение има към Санстефанския и Берлинския договор. Русия постига голяма България в Сан Стефано, но именно Великобритания и Австро-Унгария настояват за ревизия на Берлинския конгрес, за да ограничат руското влияние на Балканите.

Априлското въстание (1876) срещу Старозагорското въстание (1875) — хронология

Учениците често разменят местата на двете въстания или сливат датите им. Старозагорското въстание е ПО-РАННО (1875 г.) и е неуспешен опит, ограничен в района на Стара Загора. Априлското въстание (1876 г.) е много по-мащабно, общонационално и предизвиква международен отзвук (в т.ч. кампанията на Гладстон във Великобритания).

Освобождението на България (1878) — ключови битки и личности

Учениците объркват локациите и последователността на ключовите битки от Руско-турската освободителна война.

Втора световна война — коалиции и обръщане на съюзите на СССР

Учениците не проследяват правилно кога СССР е съюзник на Германия и кога на Антихитлеристката коалиция.

Санстефански, Берлински договор — разлики в границите на България

Учениците бъркат кой договор дава по-голяма, а кой по-малка територия на България след Освобождението.

Объркване на българските царе и техните управления

Учениците разместват имена, дати и постижения на средновековните български владетели (Симеон, Асен, Калоян, Иван Асен II).

Разместване на Балканските войни и Междусъюзническата

Учениците объркват коя война е първа, коя втора, и кои са съюзници/противници във всяка от тях.

9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. са две противоположни по посока промени на властта

Учениците объркват двете най-важни дати на съвременната българска история — те бележат противоположни по посока събития. 9 септември 1944 г. е установяването на комунистическата власт (преврат с помощта на навлизащата Съветска армия), докато 10 ноември 1989 г. е началото на демократичните промени и краят на комунистическия режим.

Превземането на Бастилията (1789) и обявяването на Републиката (1792) не са една и съща година

Учениците сливат началото на Френската революция с провъзгласяването на Републиката и с екзекуцията на крал Луи XVI в една обща дата. Революцията избухва през 1789 г. (превземане на Бастилията), Републиката е обявена три години по-късно (1792 г.), а кралят е екзекутиран още по-късно (1793 г.).

Букурещкият (1913) и Ньойският (1919) договор отнемат различни български територии — не са един и същ договор

Учениците смесват договора, приключил Междусъюзническата (Втора балканска) война, с договора, приключил участието на България в Първата световна война. Букурещкият договор (1913 г.) отнема части от Македония и Южна Добруджа. Ньойският договор (1919 г.) отнема Западните покрайнини, окончателно Южна Добруджа и излаза на Егейско море (Западна Тракия).

1878 г. е автономно княжество под върховна власт на султана, а не пълна независимост — тя идва през 1908 г.

Учениците смятат, че България получава пълен суверенитет още на Берлинския конгрес през 1878 г. Всъщност Берлинският договор създава автономно Княжество България, което остава васално на османския султан и плаща годишен данък — пълната международно призната независимост е обявена едва през 1908 г.

Първата българска държава пада под Византия (1018), не под Османската империя — Втората пада през 1396 г.

Учениците често приписват падането на Първата българска държава на османците и го объркват с падането на Втората българска държава близо 400 години по-късно. Първото българско царство е завладяно от Византийската империя през 1018 г. (при управлението на Василий II Българоубиец), докато Второто българско царство пада под османска власт през 1396 г.

Учредяването на Българската екзархия (1870) идва ПРЕДИ Априлското въстание (1876), не след

Учениците объркват реда между църковната борба за независимост и въоръжената революционна борба през Възраждането. Ферманът за учредяване на Българската екзархия е подписан през февруари 1870 г. — цели шест години преди Априлското въстание (1876 г.). Църковната независимост НЕ е следствие или „утешителна награда“ след неуспешните въстания — тя е постигната по дипломатически път много по-рано.