История · около 25 мин четене · обновено 24 септември 2026
История на образованието в България: от Преслав до PISA 2025
Как една страна, в която през 1900 г. грамотни са били под една трета от хората, стига до почти пълна грамотност — и защо днес половината 15-годишни не достигат базово ниво в PISA. Разказано само по международни научни източници и данни.
Прочетено от синтезиран глас. Текстът е леко адаптиран за слушане; източниците са в текстовата версия по-долу.
Историята на българското образование рядко се разказва с числа. А числата са впечатляващи: около 2000 училища, издържани от еснафи и общини още преди Освобождението[3]; грамотност, която се удвоява за по-малко от половин век[4, 7]; ученици, които печелят медали на международни олимпиади от 1959 г. насам[11]. И до тях — спад в PISA, започнал около 2015 г. и продължил до 2025 г.[16, 17]
Тази статия събира всичко на едно място. Използвахме само чуждоезични, проверими източници: рецензирани статии, енциклопедия „Британика“, докладите на ОИСР (PISA), IEA (PIRLS и TIMSS), Световната банка, Европейската комисия и Евростат. Всяко число е с номерирана препратка към списъка в края.
Началото: от Преслав до Габрово
Книжовните школи в Преслав и Охрид
През 886 г. княз Борис I приема в България Климент, Наум и Ангеларий — учениците на Кирил и Методий, прогонени от Моравия. С неговата активна подкрепа те създават центрове на славянската книжнина в Плиска, Преслав и Охрид. Според „Британика“ в резултат на тяхната работа славянският език заменя гръцкия в богослужението и в книжовния живот и става официален език на страната[1].
На Климент и Наум се приписва подготовката на повече от 3000 свещеници в образователния център край Охридското езеро — на практика първият славянски университет, както го нарича енциклопедията[2]. При цар Симеон (893–927) Преслав става столица, а превеждането на гръцки книги на славянски е държавна политика[2]. Така образованието в средновековна България е църковно по цел и съдържание, но на родния език — нещо, което не е даденост за Европа през IX–X в.
Османският период: килийните училища
След падането на държавата в края на XIV в. образованието оцелява в манастирите и църквите. До края на XVIII в. българите имат само начални училища — т.нар. килийни, свързани с манастир или църква. В края на XVIII и началото на XIX в. се появяват „обществени“ килийни училища, издържани от местните общности. Даскалова отбелязва, че източниците пазят сведения за 384 такива училища до 1878 г.; повечето са за момчета, но в някои учат и момичета[4]. Паралелно се разпространяват гръцки и гръко-български училища — първото поколение българска интелигенция от XIX в. се образова предимно в тях[4].
Възраждането: Габрово 1835 и взаимоучителната метода
През 1760-те години монах Паисий пише „История славянобългарска“, а епископ Софроний Врачански настоява, че без образование народът му ще остане в невежество[3]. Търговията и занаятите носят пари, а еснафите (гилдиите) започват да издържат училища и да дават стипендии за обучение в чужбина[3].
Енциклопедия „Британика“
„The spread of education was in fact the centrepiece of the Bulgarian national revival.“
В превод: разпространението на образованието всъщност е централната част на Българското възраждане.[3]
През 1835 г. Васил Априлов основава в Габрово училище по Бел-Ланкастърската (взаимоучителна) система, с учител монах Неофит Рилски. Това е първото училище, което преподава на български[3]. Методът идва в българските земи чрез гърците: по-напредналите ученици („монитори“) обучават по-малките, което позволява един учител да обхване много деца с минимални средства[4]. За кратко Габровското училище е и център за подготовка на учители по новия метод[4].
Моделът се разпространява бързо. До 1870-те години еснафите, градските и селските съвети и заможни дарители са основали около 2000 училища, всяко от които предлага безплатно обучение[3]. През 1840-те години културната ориентация се обръща от Гърция към Русия и се появяват „класните“ училища — с два до пет класа над началното обучение; две от тях за момчета прерастват в пълни гимназии[4]. Изследване на възрожденската интелигенция преброява 4378 учители за целия период, от които около 400 жени; заедно с духовенството те са основната част от образованите българи[4].
Читалищата
Училищата се допълват от читалищата. Първото възниква в Свищов през 1856 г. и скоро се разпространява из цялата страна. „Британика“ подчертава, че читалището е повече от малка библиотека: в него се изнасят лекции, събрания, пиеси, концерти и дебати, а за хората без формално образование то е от огромно значение[3].
Девическото образование
Първото светско училище за момичета е открито в Плевен през 1841 г. от Анастасия Димитрова. До началото на 1850 г. девическите училища са 35, а до 1878 г. — 90[4]. От 1856 г., когато Сава Доброплодни открива в Шумен първото класно училище за момичета, до Освобождението такива училища са около двадесет[4]. През 1863 г. Анастасия Тошева основава класно девическо училище в Стара Загора, а през учебната 1868–1869 г. то става първото българско женско училище с пълен петгодишен курс[4]. Учителството е практически единствената професия, достъпна за образованите жени по онова време[4].
Кога образованието става масово (1878–1944)
Задължително по конституция
Търновската конституция от 1879 г. постановява в чл. 78, че основното образование е задължително за всички поданици на Княжеството[5]. Според Даскалова тя въвежда всеобщо училищно обучение, но държавата приема и принципа на разделното обучение на момичета и момчета — смесени класове се допускат само за момичета под 11 и момчета под 12 години[4].
Следват поредица закони. През 1891 г. т.нар. Живков закон централизира училищата под Министерството на просвещението, уеднаквява програмите и учебниците и прави задължително началното обучение за децата от 6 до 12 години[4]. Закон от 1897 г. изравнява средното образование на момичета и момчета на седем класа над четиригодишното начално[4]. Законът на Мушанов от 1908 г. потвърждава задължителното начално обучение, разширява го до 14-годишна възраст и разрешава смесено обучение в началните училища[4]. Правителството на Земеделския съюз (1920–1923) предприема масово разширяване на училищната мрежа[8], а законът на Омарчевски от 1921 г. удължава задължителното обучение от четири на седем години — от 7 до 14 г. Броят на прогимназиите расте от 444 през 1919–1920 г. до 1932 през 1938–1939 г.[4]
Грамотността: от една трета до три четвърти
Законът обаче не превръща веднага всички в грамотни. Преброяването от 1900 г. показва 29,8% грамотни — 45% от мъжете и едва 14% от жените; в градовете 54%, в селата 23%[4]. Историчката Пенка Пейковска, публикувала в „Хънгериън Хисторикъл Ривю“, дава дела на неграмотните над 7-годишна възраст: 70% през 1900 г. и 58% през 1910 г.[6]Даскалова, цитирайки германския историк Холм Зундхаусен, отбелязва, че в началото на XX в. грамотността в България е сравнима с тази в Сърбия, Румъния, европейската част на Русия и Португалия; същевременно по брой учители на 1000 деца в училищна възраст (10) страната е по-близо до европейските стандарти от Сърбия (3,2) и Гърция (7,8)[4].
Дял на грамотните в България, 1900–2011
Процент от населението; определенията и възрастовите граници се различават между преброяванията.
190029,6%
190534,5%
191042,2%
192053,3%
192660,3%
193468,6%
194675,6%
201198,4%
Източници: 1900–1934 — UNESCO (1957), чрез Our World in Data[7]; 1946 — Daskalova (2017)[4]; 2011 — UNESCO UIS, чрез Our World in Data[7]. Данните не са напълно съпоставими: старите преброявания питат дали човек може да чете и пише, без тест на уменията.
„Британика“ пише, че към края на века неграмотността „практически изчезва“[8] — формулировка, която данните от преброяванията не подкрепят; по-точно е да се каже, че тя намалява бързо. До 1920 г. грамотните са 52,7%, а до 1946 г. — 75,6% (83,9% от мъжете и 67,3% от жените)[4].
Университетът и учителите
Висшето образование започва през 1888–1889 г. с Висш педагогически курс в София с един историко-филологически отдел. През 1889–1890 г. се добавят физико-математически и юридически отдел, а през 1904 г. училището е преименувано на Софийски университет. Първите студентки са приети през 1901–1902 г.; през 1911–1912 г. студентите са 2380, от които 586 жени[4]. През 1938–1939 г. във висшите училища учат 9383 студенти[4]. Софийският университет остава единственият университет в страната до 1971 г.[9]
Учителите стават многобройни — около 32 000 в началото на 40-те години, — но и все по-зависими държавни служители с ограничена свобода какво и как да преподават[4]. Даскалова описва и неравенствата: учителките получават с 10% по-ниска заплата от колегите си, а през различни периоди на омъжените жени е забранявано да преподават[4]. През втората половина на 30-те години образованието се превръща в инструмент на авторитарната държавна идеология[4].
Социализмът: всеобща грамотност и идеология (1944–1989)
След 9 септември 1944 г. образованието е подчинено на новия режим. Според конституцията от 1947 г. всички училища стават държавни, а законът от 1948 г. изгражда единна система — детски градини, основни и средни училища, професионални училища и висши училища[4]. „Британика“ описва системата като безплатна на всички нива, с задължителна осемгодишна основна степен и политехническо и професионално обучение, включено в общото образование от 1959 г.[9]
Даскалова обобщава двете страни на периода. Постижение е високата грамотност на цялото население — жени и мъже, градско и селско, българи и малцинства. Недостатък е едностранчивостта: училището е натоварено със задачата да изгражда социализма и до 1989 г. системата остава идеологизирана[4]. Реформите следват една след друга: към 1969 г. се оформя трикомпонентна система от технически, общообразователни и езикови гимназии, а през 1979 г. Тодор Живков обявява реформа към Единно средно политехническо училище, която до края на режима така и не се осъществява[10].
Математическата традиция и олимпиадите
Най-видимият международен успех на периода е в олимпиадите. Първата Международна олимпиада по математика (IMO) се провежда през 1959 г. в Брашов, Румъния, със седем държави и 52 състезатели — България е една от тях[11]. Към 2026 г. страната има 67 участия, 58 златни, 135 сребърни и 127 бронзови медала, както и осем пълни резултата[11]. Традицията на профилираните класове продължава и днес: в математическите паралелки учениците могат да имат до 9 учебни часа математика седмично срещу 2 часа в общообразователните[12].
Олимпийските медали обаче показват върха, а не средното ниво. Изследването TIMSS за 8. клас, в което България участва от 1995 до 2007 г., показва спад по математика от 527 точки (1995) до 511 (1999), 476 (2003) и 464 (2007)[20]. Спадът започва по време на прехода и предхожда първите резултати от PISA.
Ключова находка (преразказ)
Социалистическата епоха оставя почти пълна грамотност и силни елитни школи — и система, в която съдържанието е по-важно от уменията.
Обобщение по Daskalova (2017)[4] и доклада на TIMSS за България[12].
Времева линия
Ключовите години на българското образование
886
Учениците на Кирил и Методий идват в България
Княз Борис I приема Климент, Наум и Ангеларий; с негова подкрепа възникват книжовни центрове в Плиска, Преслав и Охрид.[1]
893–927
Златният век при цар Симеон
Преслав е столица; превеждат се гръцки книги на славянски, строят се църкви и манастири.[2]
1835
Габровското училище
Васил Априлов основава взаимно (Бел-Ланкастърско) училище с учител Неофит Рилски — първото, което преподава на български.[3, 4]
1841
Първото светско девическо училище
Анастасия Димитрова открива девическо училище в Плевен.[4]
1856
Първото читалище
Читалището се появява в Свищов и бързо се разпространява из страната.[3]
1870-те
Около 2000 училища
Еснафи, общини и дарители издържат около 2000 безплатни училища.[3]
1879
Търновската конституция
Чл. 78 въвежда задължително основно образование за всички поданици на Княжеството.[4, 5]
1888
Висшето училище в София
Висш педагогически курс с един факултет; от 1904 г. — Софийски университет. Първите студентки — 1901 г.[4, 8]
1921
Задължителни седем години
Законът на Омарчевски удължава задължителното обучение от четири на седем години (7–14 г.).[4]
1946
Три четвърти грамотни
Грамотността достига 75,6% (при 29,8% през 1900 г.).[4]
1948
Единна държавна система
Новият закон създава единна система; всички училища са държавни, образованието се идеологизира.[4]
1959
Първата международна олимпиада по математика
България е сред седемте държави на първата IMO в Брашов (Румъния).[11]
1991
Закон за народната просвета
Първият закон след 1989 г.; предвижда държавни образователни изисквания.[10]
2001
Първо участие в PISA
България се включва в изследването PISA на ОИСР и в PIRLS за четене в 4. клас.[12, 17]
2016
Закон за предучилищното и училищното образование
Компетентностна учебна програма, по-дълго задължително обучение, повече средства за уязвимите ученици.[21]
2025
PISA 2025
Най-ниските резултати по четене и математика от началото на участието на България.[13, 17]
Днес: реформи и резултати след 1989 г.
Два закона и едно членство
Първият закон след промените е Законът за народната просвета от 1991 г. Политологът Евгений Дайнов отбелязва, че единствената му голяма новост е намерението да се въведат 22 държавни образователни изисквания, по които работата започва едва в края на десетилетието; според него 90-те години минават без същинска реформа[10].
Истинският завой е Законът за предучилищното и училищното образование от 2016 г. ОИСР го определя като повратна точка: той въвежда компетентностна учебна програма, удължава задължителното обучение, разширява практическото обучение в професионалните училища и насочва повече средства към уязвимите ученици[21]. Днес обучението е задължително от 7 до 16 години, а подготвителната група — от 5 години; основното образование обхваща 1.–7. клас, а средното е в два етапа: 8.–10. и 11.–12. клас[12]. От 2007 г. България е член на ЕС, което носи и европейско финансиране за реформите[21].
PISA: дъгата нагоре и надолу
PISA на ОИСР проверява на всеки три години (с изключение на пандемията) как 15-годишните прилагат знанията си в математиката, четенето и природните науки. България участва от първия цикъл[17]. ОИСР описва траекторията ѝ като дъга: първоначално покачване, спад от около 2015 г. и връщане близо до нивото от 2006 г.[16] Между 2006 и 2012 г. резултатите по четене растат с 34 точки, а по математика — с 26; Световната банка отбелязва, че около 40 точки съответстват на близо една учебна година[13].
Средни резултати на България в PISA, 2000–2025
Точки по скалата на PISA. Средното за ОИСР през 2025 г. е 463 по математика, 461 по четене и 482 по природни науки.
МатематикаЧетенеПриродни науки
Виж числата в таблица
Цикъл
Математика
Четене
Природни науки
2000*
430
430
448
2006
413
402
434
2009
428
429
439
2012
439
436
446
2015
441
432
446
2018
436
420
424
2022
417
404
421
2025
405
387
421
* Цикълът PISA 2000 — в България тестът е проведен през 2001 г. Източници: 2000–2012 — World Bank[13]; 2015 — OECD[14]; 2018 — OECD[15]; 2022 — OECD[16]; 2025 — OECD[17].
През 2022 г. ОИСР отбелязва, че резултатите са сред най-ниските, регистрирани в трите области, а разликата между 2012 и 2022 г. е по-голяма от типичния напредък за една учебна година[16]. PISA 2025, публикувано на 8 септември 2026 г., потвърждава тенденцията: математиката пада с още 12 точки (до 405), четенето — с 18 (до 387), а природните науки остават на 421[17]. Спрямо 2015 г. делът на учениците под базовото ниво 2 расте с 15 процентни пункта по математика, със 17 по четене и с 10 по природни науки[17].
PISA 2025: дял на учениците, достигнали поне базовото ниво 2
Област
България
Средно ОИСР
Отлични (ниво 5–6), БГ
Математика
43%
65%
3%
Четене
42%
69%
1%
Природни науки
53%
74%
2%
Източник: OECD, PISA 2025 Country Note: Bulgaria[17].
Изследванията на IEA показват друга картина за по-малките. В PIRLS (четене, 4. клас) България има 550 точки през 2001 г., 547 през 2006 г., 532 през 2011 г., 552 през 2016 г. и 540 през 2021 г. — постоянно над центъра на скалата от 500 точки[18]. В TIMSS за 4. клас резултатът по математика е 524 (2015), 515 (2019) и 530 (2023), а по природни науки — 536, 521 и 530[19]. ОИСР отбелязва, че България е и сред страните с най-голям дял четвъртокласници на напреднало ниво по четене (16%) и природни науки (15%) — но че това предимство не се запазва с напредването в училище[21].
Четвърти клас: PIRLS и TIMSS
Средни резултати на България; центърът на скалите е 500 точки.
Изследване
2001
2006
2011
2015/16
2019/21
2023
PIRLS — четене
550
547
532
552
540
—
TIMSS — математика
—
—
—
524
515
530
TIMSS — природни науки
—
—
—
536
521
530
Източници: PIRLS 2021 International Results[18]; TIMSS 2023 International Results[19].
Сравнението е с уговорка: PIRLS, TIMSS и PISA мерят различни неща (учебно съдържание срещу приложение на знанията) по различни скали и с различни страни участнички. Посоката обаче е една и съща във всички доклади — силно начало и отслабване в прогимназията и гимназията[12, 21].
Неравенството: между семействата, училищата и регионите
В PISA 2025 учениците от най-заможната четвърт изпреварват тези от най-бедната със 101 точки по природни науки при 85 средно за ОИСР; социално-икономическият статус обяснява 14% от разликите в резултатите (12% в ОИСР)[17]. ОИСР отбелязва, че разликите се виждат още в 4. клас — 120 точки по четене в PIRLS 2021 и 133 по природни науки в TIMSS 2019 — и че България има едно от най-високите нива на социално-икономическа сегрегация между училищата[21].
Регионалните разлики са също толкова остри. На НВО след 7. клас през 2024 г. средният резултат е около 31 от 100 точки във Видин, Враца и Сливен срещу 54,7 в София; учениците в малки училища изостават от връстниците си в големи с 91 точки в PISA — най-голямата такава разлика сред страните от ЕС и ОИСР[21]. Ромските деца на 7–15 години участват в училищното образование в 82,6% от случаите срещу 94,6% за цялото население[21].
Ранно напускане: реален успех
Не всички показатели вървят надолу. Делът на 18–24-годишните, които са напуснали образованието и обучението рано, спада от 20,4% през 2005 г. до 8,6% през 2025 г. — под средното за ЕС и близо до европейската цел от 9% за 2030 г.[22, 23]Разликата между селата и градовете обаче остава голяма: 17,7% срещу 3,4% през 2024 г.[22]
През 2023 г. 31,4% от учителите в България са на 55 или повече години при 25,1% средно за ЕС[22]. За да предотврати недостиг, държавата значително повишава заплатите — началните учителски заплати се удвояват между 2014 и 2021 г., — но недостигът остава в STEM предметите, професионалните училища и началния етап, особено в селата[21]. Интересно е, че в PISA 2025 само 12% от учениците са в училища, чиито директори смятат, че липсата на учители пречи на обучението (39% средно за ОИСР)[17].
Публичните разходи за образование са 4,3% от БВП през 2024 г. при 4,7% за ЕС[24]. ОИСР изчислява, че разходите за образователни институции от началното до висшето образование са 3,3% от БВП, а разходите на ученик — около половината от средните за ОИСР[21].
Демографията променя цялата система. Населението на България намалява от 8,77 милиона (1 януари 1990 г.) до 6,44 милиона (1 януари 2025 г.), а живородените — от 105 180 през 1990 г. до 53 428 през 2024 г.[25] От 2007 г. насам общините закриват или сливат над хиляда училища, най-вече в селата[21].
Пандемията
COVID-19 прекъсва и въвеждането на реформите от 2016 г.[12] Но спадът в PISA започва около 2015 г.[16], а между 2022 и 2025 г. резултатите падат и средно за ОИСР — с 9 точки по математика и с 14 по четене (в България — с 12 и 18)[17]. С други думи, пандемията е част от обяснението за последните години, но не и за цялата тенденция.
На какво се дължи спадът
Важно уточнение преди всичко: PISA е изследване, което снима едно поколение в един момент. То показва кои фактори вървят заедно с по-ниските резултати, но само по себе си не доказва причина и следствие. Самата ОИСР формулира изводите си предпазливо — фактори, които „може да допринасят“. По-долу събрахме основните обяснения от докладите и обозначихме вида на доказателството.
Оценка на експерти
Ранен подбор след 7. клас
Учениците се разпределят по училища на 13 години — рано за страна от ОИСР. Високият залог на НВО измества фокуса към подготовка за изпита и стеснява учебната програма; около две трети от седмокласниците ползват частни уроци.[21]
Факт
Малко учебни часове
Учениците получават 507 учебни часа годишно в началния етап и 736 в прогимназията при 738 и 876 средно за ЕС; учебният ден често е наполовина, а в градовете има двусменни училища.[21]
Оценка на експерти
Програма, насочена към запаметяване
Програмата от 2016 г. се възприема като претоварена със съдържание; въпросите на матурата и НВО продължават да проверяват предимно възпроизвеждане. Доклад за TIMSS описва образованието като теоретично, с малко практическо приложение.[12, 21, 22]
Силна връзка в данните
Социално разслоение
Разликата между заможни и бедни ученици (101 точки) е над средната за ОИСР, училищата са силно сегрегирани, а професионалните училища събират непропорционално много деца в неравностойно положение.[17, 21]
Връзка в данните
Отсъствия и дисциплина
В PISA 2025 48% от учениците са пропуснали поне един учебен ден за две седмици (22% в ОИСР); 41% съобщават за шум и безпорядък в повечето часове. През 2022 г. 39% посочват скуката като причина за отсъствията.[17, 21]
Връзка в данните
Телефоните в час
42% от учениците казват, че съучениците им се разсейват с устройства в часовете по природни науки (28% в ОИСР); тези ученици имат с 12 точки по-нисък резултат дори след отчитане на социалния статус.[17]
Има и една по-строга проверка от миналото. Световната банка разлага подобрението между 2006 и 2012 г. и заключава, че то се обяснява основно с подобрения социално-икономически статус на учениците и с по-доброто качество на учебните ресурси[13]. Това е статистическо разлагане, а не експеримент, но е по-близо до доказателство за причина от обикновената корелация — и подсказва, че ресурсите и средата на детето имат значение.
Ключова находка на ОИСР (преразказ)
Почти половината ученици в България завършват задължителното образование, без да овладеят базови компетентности — най-високият дял в ЕС.
OECD (2025), Education and Skills in Bulgaria[21].
Изводи и какво могат да направят родителите
Дългата история показва две неща едновременно. Българското общество е инвестирало в образование с рядка последователност — от дарителските училища на Възраждането през конституционното задължение от 1879 г. до почти пълната грамотност и олимпийските медали. В същото време данните от последните 20 години показват система, която дава добра основа в началните класове, но не успява да я превърне в умения при 15-годишните, и която все повече зависи от това в какво семейство и в какво населено място е родено детето.
Добрата новина е, че не всичко върви надолу: ранното напускане на училище е под средното за ЕС[23], а реформите от 2016 г. и новите промени в учебната програма целят точно преминаване от запаметяване към умения[21, 22]. Какво може да направи родителят днес, без да чака реформите?
1.Четете заедно и говорете за прочетеното. Най-голямото изоставане в PISA 2025 е по четене — 58% от 15-годишните са под базовото ниво[17]. Разбирането на текст е основа и за математиката.
2.Следете присъствието, не само оценките. Отсъствията в България са над два пъти по-чести от средното за ОИСР[17]. Оценките също могат да подведат: около половината ученици получават максимална оценка на матурата по БЕЛ[21].
3.Махнете телефона по време на учене. Разсейването с устройства върви с по-ниски резултати дори при равен социален статус[17].
4.Проверявайте разбирането рано. Предимството от началните класове се губи по-късно[21]. Пробен тест по формата на НВО или матурата показва точно къде е проблемът — задачата, а не само оценката.
5.Търсете помощ целенасочено, а не за всичко. Частните уроци не са задължителни. Работете върху конкретните пропуски, които тестът е показал.
Взаимното (Бел-Ланкастърско) училище в Габрово, основано през 1835 г. от Васил Априлов, с учител Неофит Рилски. Енциклопедия Британика го определя като първото училище, преподаващо на български език, а историчката Красимира Даскалова — като началото на новобългарското светско образование.
Кога образованието в България става задължително?+
Търновската конституция от 1879 г. (чл. 78) въвежда задължително основно образование. През 1921 г. законът на Омарчевски удължава задължителния период на седем години (от 7 до 14 г.). Днес по Закона за предучилищното и училищното образование от 2016 г. обучението е задължително до 16-годишна възраст, а подготвителната група — от 5 години.
Кога е основан Софийският университет?+
През 1888 г. като Висш педагогически курс с един историко-филологически отдел. През 1889–1890 г. се появяват физико-математически и юридически отдел, а през 1904 г. училището е преименувано на Софийски университет. Първите студентки са приети през 1901 г.
Колко грамотни са били българите около 1900 г.?+
Около 30%. Според преброяването от 1900 г. грамотни са 29,8% от населението (45% от мъжете и 14% от жените), а в селата — едва 23%. До 1946 г. делът расте до 75,6%, а данните на ЮНЕСКО за 2011 г. показват около 98%.
Как се представя България в PISA 2025?+
Средните резултати са 405 точки по математика, 387 по четене и 421 по природни науки при средно за ОИСР 463, 461 и 482. Спрямо 2022 г. математиката пада с 12 точки, четенето — с 18, а природните науки остават без промяна. Под базовото ниво 2 са 57% от учениците по математика и 58% по четене.
Защо четвъртокласниците се представят добре, а 15-годишните — слабо?+
В PIRLS (четене) и TIMSS (математика и природни науки) българските четвъртокласници са над центъра на скалата — например 530 точки по математика в TIMSS 2023. ОИСР посочва, че това преимущество не се запазва в следващите класове. Докладите го свързват с ранния подбор след 7. клас, малкото учебни часове, програма, насочена към запаметяване, и силното социално разслоение между училищата. Това са връзки, наблюдавани в данните, а не експериментално доказани причини.
Пандемията ли е причината за спада?+
Не само тя. Според ОИСР спадът в България започва около 2015 г., години преди COVID-19. Между 2022 и 2025 г. резултатите падат и средно в ОИСР (с 9 точки по математика и 14 по четене), така че част от последния спад е общ за много страни.
Колко ученици напускат училище рано?+
По данни на Евростат делът на 18–24-годишните, които са напуснали образованието рано, е спаднал от 20,4% през 2005 г. до 8,6% през 2025 г., под средното за ЕС (9,1%). Разликата между селата и градовете обаче е голяма: 17,7% срещу 3,4% през 2024 г.
Колко харчи България за образование?+
Според Евростат публичните разходи за образование са 4,3% от БВП през 2024 г. при 4,7% средно за ЕС. ОИСР изчислява, че разходите на ученик са около половината от средните за страните от ОИСР.
Какво могат да направят родителите?+
Да четат с детето и да говорят за прочетеното, да следят редовното посещение на училище, да ограничат телефона по време на учене и да проверяват разбирането, а не само оценките. Безплатни пробни тестове по НВО и матура помагат да се види рано къде има пропуски.
Източници
Всички източници са на английски език (рецензирани статии, енциклопедии, доклади на международни организации и официална статистика). Кратките цитати са в оригинал с превод; останалото е преразказ.
[4]Daskalova, K. (2017). Developments in Bulgarian Education: from the Ottoman Empire to the Nation-State and beyond, 1800–1940s. Espacio, Tiempo y Educación, 4(1), 1–29 (рецензирано списание). ENhttps://doi.org/10.14516/ete.163
[5]Ersoy, A., Górny, M., Kechriotis, V. (eds.) (2010). Modernism: The Creation of Nation-States. Discourses of Collective Identity in Central and Southeast Europe 1770–1945, vol. III/1. Budapest: Central European University Press — английски превод на Търновската конституция (1879). ENhttps://books.openedition.org/ceup/1980
[7]UNESCO (1957). World Illiteracy at Mid-Century: A Statistical Study. Paris: UNESCO; данните за България по години — чрез Our World in Data, „Literacy rate“ (UNESCO 1957 и UNESCO UIS). ENhttps://ourworldindata.org/grapher/cross-country-literacy-rates
[18]Mullis, I. V. S., von Davier, M., Foy, P., Fishbein, B., Reynolds, K. A., Wry, E. (2023). PIRLS 2021 International Results in Reading. TIMSS & PIRLS International Study Center, Boston College / IEA — тенденции, Exhibit 2.1. ENhttps://pirls2021.org/results/trends/overall
[19]von Davier, M., Kennedy, A., Reynolds, K., Fishbein, B., Khorramdel, L., Aldrich, C., Bookbinder, A., Bezirhan, U., Yin, L. (2024). TIMSS 2023 International Results in Mathematics and Science. Boston College / IEA — тенденции, 4. клас. ENhttps://timss2023.org/results/grade-4-math-achievement-trends/
[21]OECD (2025). Education and Skills in Bulgaria. Reviews of National Policies for Education. Paris: OECD Publishing, гл. 4 „School education“. ENhttps://doi.org/10.1787/ac0229da-en
