„Тютюн“ — Димитър Димов: Ирина и Борис, I и XVI глава

„Тютюн“ е роман на Димитър Димов, издаден през 1951 г. Той е един от най-четените български романи. В 10. клас се изучават I и XVI глава от първата част, както и творческата история на романа.

Творческата история. Скоро след излизането си книгата е остро критикувана: през 1952 г. в Съюза на българските писатели се провежда тридневно обсъждане. Димов преработва романа — разширява описанието на работническия свят и добавя нови герои, с което книгата нараства с около 250 страници. Втората редакция показва натиска на политическата власт върху литературата в онези години.

Първа глава. Есен е, гроздоберът свършва. Ирина, дъщерята на Чакъра — старши стражар, известен в града, — е ученичка в гимназията и мечтае да учи медицина. Тя се чувства чужда и на простите момичета от махалата, и на надменните дъщери на по-богатите. По пътя от лозята среща Борис Морев, син на учителя по латински, наричан Редингота. Борис чете немска книга за тютюна. Двамата усещат нещо общо: и двамата се срамуват от бащите си и мечтаят за друг живот. Борис е израснал в бедност, която е оставила в него студ и горчивина — затова той ще се стреми към успех на всяка цена.

В романа тютюнът е и стока, и символ на света на парите: богатството е изкушение, което поставя на изпитание любовта и нравствените принципи на героите.