„Септември“ — Гео Милев: анализ на поемата

Поемата „Септември“ е последната завършена творба на Гео Милев. Написана и отпечатана е през 1924 г. в сп. „Пламък“. Броят е конфискуван, а авторът е даден под съд заради нея. Повод е Септемврийското въстание от 1923 г. и жестокото му потушаване. Поемата е разделена на 12 части, които проследяват надигането на бунта, разгрома и надеждата за бъдещето.

Главният герой не е отделен човек, а народът — колективен герой, „робът“, в когото избухва „вековната злоба“. Още началото задава тона: „Нощта ражда из мъртва утроба / вековната злоба на роба“. Следват дълги изброявания на места и хора — долини, балкани, села, фабрики, — които създават усещане за огромна, неудържима маса.

Черти на експресионизма и на следвоенния модернизъм: - силни, крайни чувства — гняв, ужас, отчаяние; - накъсан ритъм, свободен стих, думи и редове, изведени отделно или с главни букви; - хиперболи и гротескни картини на насилие; - бунт срещу традиционните ценности — героите отправят упрек към боговете („ДОЛУ БОГ!“), защото са допуснали страданието.

Финалът е утопичен: „Септември ще бъде май.“ Есента на поражението ще се превърне в пролет на свободата, а земята ще бъде „рай“. Така трагедията завършва с вяра в бъдещето. Поемата е пример как изкуството реагира на историческа катастрофа с нов, разтърсващ език.