Яворов — „Арменци“, „Две хубави очи“, „В часа на синята мъгла“: анализ

Трите стихотворения показват различни лица на Пейо Яворов: гражданският поет, поетът на любовта и символистът, който размишлява за живота и смъртта. Включени са в неговата книга „Подир сенките на облаците“.

„Арменци“ е публикувано за първи път през 1900 г. в сп. „Мисъл“. Лирическият говорител наблюдава арменски бежанци в порутена кръчма — „изгнаници клети“, прогонени от родината си след кланетата в Османската империя. Те пият, за да забравят, и пеят „тъй както през сълзи се пей“. Зимната буря отвън сякаш приглася на тяхната бунтовна песен. Последната строфа почти повтаря първата — кръгова композиция, която подчертава, че страданието им няма изход.

„Две хубави очи“ е кратко любовно стихотворение, но любовта тук е чиста, почти молитва. В очите на любимата е „душата на дете“. Говорителят се моли „страсти и неволи“ да не хвърлят върху тях „булото на срам и грях“. Стиховете във втората половина повтарят първите в обратен ред — композицията е като отражение в огледало. Музикалността и внушението чрез образи, не чрез обяснение, са черти на символизма.

„В часа на синята мъгла“ е посветено „На моите внучета Найден, Малинка и Ганка“. Говорителят седи на прозореца и гледа децата да играят. Той знае какво ги чака — „пек“ и „буря“, тоест изпитанията на живота. Моли ги в „часа на синята мъгла“ — в здрача, в края на техния ден — да си спомнят за него. Синята мъгла е символ на залеза, на края на живота.