Олицетворение — когато предметите оживяват
Накратко
Олицетворението е изразно средство, при което на предмети, явления от природата, растения или животни се приписват човешки качества и действия.
Примери: - „Вятърът пееше в клоните.“ — вятърът не може да пее като човек; - „Слънцето се усмихна.“ — слънцето няма усмивка; - „Гората заспа.“ — гората не спи.
В стихотворението „Обичам те, родино!“ Елисавета Багряна казва за родината, че „морно дишаш ти“ — родината диша уморено като човек след работа. Това е олицетворение.
Как да откриеш олицетворение? - Намери за кого или за какво се говори. - Провери дали той е човек. - Ако не е човек, а върши нещо, което правят само хората — говори, плаче, смее се, мисли, — това е олицетворение.
Защо авторите използват олицетворение? То прави описанието живо и ни помага да почувстваме природата и нещата около нас като близки.
Олицетворение има не само в стихотворенията, но и в приказките и разказите — там животните и предметите често говорят и мислят като хора.
Видео урок
Видеата са на техните автори в YouTube — ние ги подбираме и проверяваме дали са актуални.
Пример
Открий олицетворенията: „Реката бързаше към морето и пееше весело. Старият дъб въздишаше под вятъра. Котката спеше на стола.“
Покажи решението
Олицетворения: „реката… пееше весело“ и „дъбът въздишаше“. „Котката спеше“ не е олицетворение — котките наистина спят.
Честа грешка
Децата смятат за олицетворение всяко действие на животно. Ако животното прави нещо, което животните правят наистина (котката спи, кучето лае), олицетворение няма.
За повече четене
- Олицетворение — Уикипедия