„До Чикаго и назад“ — Алеко Константинов: анализ на откъса

„До Чикаго и назад“ е пътепис на Алеко Константинов. Той пътува до САЩ през 1893 г., за да види Световното изложение в Чикаго, а книгата излиза през 1894 г. Пътеписът разказва за пътуване, но и показва какво мисли авторът за България и за света.

Откъсът, който се учи в 7. клас, описва посещението на изложението. Алеко сравнява огромната сграда на манифактурата с Пловдивското изложение и с хумор казва, че в нея може да се побере цял Пловдив с жителите и покъщнината. Изброяват се павилиони на много държави, а най-накрая се стига до малкото българско „дюкянче“ с розово масло, платове, вина и тютюн. Представителят г-н Шопов обяснява на американките по картата къде е България.

Разказвачът се вижда как с хумор и самоирония сравнява огромния мащаб на Америка с малкото и скромно българско присъствие. Той се гордее с родното, но се и притеснява — например се страхува американките да не поискат превод на вестник с дребни местни караници. Откъсът завършва с бараката на г-н Айвазиян от София, който продава „Bulgarian curiosities“ (български „рядкости“) и се надява на по-добри продажби.

Важно е описанието на предметната обстановка: изброяване на предмети, размери, цветове, звуци. Чрез тях разбираме и характера на разказвача — наблюдателен, остроумен, любопитен.