Условно наклонение — образуване и употреба (бих, бихме, биха)
🎧 Слушай урока
Можеш да изслушаш целия урок, вместо да го четеш.
Слушай статията· 2 мин
Глави (4)
Чете синтезиран глас (Калина). Математическите символи са прочетени с думи.
Накратко
Условното наклонение представя действието като възможно, желано или зависещо от някакво условие. С него изразяваме и учтива молба.
Как се образува? Използваме спомагателния глагол в особената му форма и глаголна форма, завършваща на -л (минало свършено деятелно причастие): - аз бих прочел / прочела - ти би прочел / прочела - той, тя, то би прочел / прочела / прочело - ние бихме прочели - вие бихте прочели - те биха прочели
Формата на -л се съгласува по род и число с подлога: Тя би дошла. Децата биха дошли.
Кога го използваме? - За действие при условие: Ако имах повече време, бих спортувал. - За желание: Бих искал да посетя Рим. - За учтива молба или въпрос: Бихте ли затворили прозореца? - За съвет: На твое място бих се извинил.
Условното наклонение е удобно в текстовете, които пишеш, когато искаш да говориш учтиво или да обсъдиш възможност, а не факт.
Видео уроци
Видеата са на техните автори в YouTube — ние ги подбираме и проверяваме дали са актуални.
Пример
Поставете глагола в скобите в условно наклонение: „Ние (отида) на екскурзия, но вали.“
Покажи решението
„Ние бихме отишли на екскурзия, но вали.“ За лицето ние спомагателният глагол е бихме, а формата на -л е в множествено число.
Честа грешка
Често се казва „ние би отишли“ или „те би отишли“. Правилно е „ние бихме отишли“ и „те биха отишли“ — спомагателният глагол се изменя по лице и число.