„Заточеници“ — Пейо Яворов: анализ на елегията

„Заточеници“ е стихотворение на Пейо Яворов. То е елегия — тъжно размишление за загуба, в случая загубата на родината.

Лирическите герои са група заточеници — борци за свобода, които са предадени („продаде ни предател клет“) и осъдени от врага. Сега кораб ги отнася далеч от родния бряг.

Стихотворението започва със спокойна картина: залез, утихнали вълни, кораб, който се носи леко с попътен вятър. Но спокойствието е измамно — родните брегове изчезват в мъглата. Заточениците знаят, че едва ли някога ще се върнат: светът ще бъде „сън“ за тях.

Те изреждат реките и планините на родината — Вардар, Дунав, Марица, Балкана, Странджа, Пирин. Тези имена ще греят в спомените им до гроб. Най-голямата им болка е, че не могат да се борят за родината.

Корабът не спира, настъпва нощ. В края заточениците протягат „ръце в окови“ към „изгубения рай“ и казват последното „Прощавай, роден край!“.

Говори се в първо лице множествено число („ний“), затова героят е колективен.

Похвати: контраст между спокойната природа и бурните чувства, изброяване на родни места, метафори („изгубен рай“), възклицания. Основното чувство е тъга, а идеята е, че загубата на родината е най-тежката загуба за човека.