Как българските деца са учили преди теб

Представи си, че не съществуват нито тетрадки, нито учебници, нито дори училищна сграда. Точно така е изглеждало в българските земи много отдавна. Но малко по малко хората успяват да построят училища, да напишат учебници и да създадат системата, в която учиш и ти днес. Това е кратката ѝ история.

Първите училища — преди повече от хиляда години

През 886 г. в България идват трима монаси — Климент, Наум и Ангеларий. Те са били ученици на Кирил и Методий, създателите на първата славянска азбука — глаголицата. Княз Борис I ги посреща с радост и с негова помощ те откриват книжовни центрове в градовете Плиска, Преслав и Охрид. Там монасите преписват книги на славянски език и учат други хора да четат и пишат. Именно затова тези градове се смятат за първите места, където се е учило по книги на нашия език.

Малки училища в манастирите

По-късно, докато България е част от Османската империя, големи училища почти няма. Учи се предимно в манастирите и църквите — в малки, скромни стаички, наричани килийни училища. Там децата учат да четат църковни книги. Чак към края на XVIII век се появяват и училища, издържани не от църквата, а от самите хора в града.

Габрово, 1835 г. — първото училище на български

Голямата промяна идва през 1835 г. Търговецът Васил Априлов събира пари и открива в Габрово училище, в което за пръв път се преподава на български език. Учител е монахът Неофит Рилски. Училището използва интересен метод: по-големите и по-напреднали ученици помагат на по-малките — това се нарича взаимоучителна метода. Така един-единствен учител може да обучи много деца наведнъж.

Идеята харесва на хората и се разпространява бързо. За тези училища плащат еснафите — обединения на майстори от един занаят, като обущари или терзии — заедно с общините и заможни хора от селото или града. Само за няколко десетилетия в българските земи изникват около 2000 такива безплатни училища.

Читалища и училища за момичета

През 1856 г. в град Свищов отваря първото читалище в България. То не е само библиотека — там се четат книги, изнасят се лекции, играят се пиеси и се събират хора от целия град. Читалищата бързо се появяват и в други градове.

По същото време се появяват и първите училища за момичета — дотогава те почти не са ходили на училище. Първото е открито в Плевен през 1841 г. от учителката Анастасия Димитрова. До Освобождението на България такива училища вече са около 90.

1879 г.: училището става задължително

През 1879 г. България приема своя първи основен закон — Търновската конституция. В него пише, че всяко дете трябва да ходи на училище. Това се нарича задължително образование. По-късно, през 1921 г., законът е променен така, че децата да учат цели седем години — от 7 до 14-годишна възраст.

Но да имаш закон не значи веднага всички да можат да четат. През 1900 г. само около 3 от всеки 10 души в България са били грамотни — тоест умеели да четат и пишат. За по-малко от петдесет години обаче нещата се променят изцяло: до 1946 г. вече повечето хора в България са грамотни. През 1888 г. в София отваря и първото висше училище, което по-късно става Софийският университет.

Училището по времето на социализма

След 1944 г. в България идва нов обществен строй — социализъм. Всички училища стават държавни и безплатни, а обучението — задължително за осем години. Почти всички хора в страната стават грамотни, независимо дали живеят в града или в селото, дали са мъже или жени. Но училището по онова време учи децата и да мислят по определен, стриктно зададен начин — учителите нямат голяма свобода какво и как да преподават.

Училището днес

Днес учениците по света решават общи тестове, за да могат учителите да сравняват как върви ученето в различните държави. Резултатите за българските деца показват нещо интересно: четвъртокласниците четат и смятат добре — дори над средното ниво за много държави. Но когато същите ученици станат на 15 години, на доста от тях им е по-трудно да прилагат наученото, отколкото на връстниците им в редица други страни.

Никой не знае съвсем точна причина, но учителите и учените посочват няколко неща, които вероятно допринасят: децата се разпределят по различни училища на едва 13-годишна възраст, учебните часове в България са по-малко, отколкото в повечето европейски държави, а понякога учениците учат наизуст повече, отколкото разбират наистина. Телефоните в час също разсейват — учениците, чиито съученици постоянно поглеждат телефона си, се справят по-слабо дори когато всичко останало е еднакво.

Има обаче и хубава новина: броят на децата, които спират училище твърде рано, е много по-малък, отколкото преди двайсет години — и е по-нисък, отколкото средно в Европейския съюз.

Защо да четеш тази история — и какво можеш да направиш ти

Хиляда години хора са се борили да имат училище, книги и учители — нещо, което днес приемаме за даденост. Точно затова е жалко да не се възползваме от него. Ученето не е само за оценки — то е начин да разбираш света и да решаваш проблеми сам.

Ето няколко малки неща, които наистина помагат:

• •Чети всеки ден — дори по няколко страници. Разбирането на текст помага и в математиката.
• •Питай, когато нещо не ти е ясно. Въпросите не са признак, че знаеш малко — точно обратното.
• •Остави телефона настрана, докато учиш — дори за 20–30 минути.
• •Провери сам дали наистина разбираш нещо, а не само дали помниш отговора наизуст.

Ако искаш да провериш какво знаеш по забавен начин, разгледай безплатните ни пробни тестове или нашите образователни игри.

Речник на трудните думи

Провери какво запомни

Прочети въпроса, помисли за отговора и после натисни, за да провериш дали си познал.

Всички източници са в пълната версия на статията.