Книжовни норми и правоговорна норма — как се говори правилно

Книжовният език е общият, обработен вариант на българския език — този, който се използва в училище, в медиите, в официалните документи. Неговите правила се наричат книжовни норми. В 10. клас ги разглеждаме поотделно: правоговорна (как произнасяме), правописна (как пишем), граматична (как образуваме и съчетаваме формите), пунктуационна (къде слагаме препинателни знаци) и лексикална (коя дума е уместна). Нормите са задължителни в официалното общуване, а в разговора с приятели можем да говорим по-свободно.

Правоговорната норма урежда изговора. Някои по-важни правила: - Ятовата гласна под ударение се изговаря „я“: „бял“, „хляб“, „мляко“. Изговорът „бел“, „хлеб“ е диалектен (западен). - Неударените гласни „а“ и „ъ“, „о“ и „у“ се доближават по звучене — това е нормално, но при писане трябва да проверяваме думата (виж правописната норма). - В края на думата звучните съгласни се изговарят беззвучно: „град“ звучи като [грат]. Това е правилен изговор, не грешка. - Членът -ят и глаголните окончания -я, -ят след мека съгласна се изговарят с [ъ]: „конят“ [кон’ът], „ходят“ [хо́д’ът]. - Частицата „ще“ се изговаря ясно, а не като [шъ] или [ше].

Правоговорни грешки допускаме най-често, когато четем на глас или говорим пред публика. Затова в програмата правоговорната норма е свързана с публичното изказване по граждански проблем.