Правописна норма — най-важните правописни правила

Правописната норма определя как пишем думите. Тя е записана в Официалния правописен речник на българския език (Институт за български език — БАН). Когато не сме сигурни, най-сигурно е да проверим думата в речника.

Най-честите правописни трудности: - Неударени гласни. Пишем „а“ или „ъ“, „о“ или „у“, „е“ или „и“ според проверка с ударение или сродна дума: „гора“ — „горски“, „мляко“ — „млечен“. - Съгласни, които звучат различно от написаното. Проверяваме с форма, в която след съгласната има гласна: „град“ — „градове“, „сладко“ — „сладост“. - Двойни съгласни, когато се срещнат две еднакви — на границата между представка и корен: „оттук“ (от + тук), „поддържам“ (под + държа), „безсилен“ (без + сила), „разсеян“ (раз + сея). - Слято, полуслято и разделно писане: „не“ с глагол се пише разделно („не знам“), а сложни думи като „полуостров“, „самоувереност“ — слято. При съмнение за полуслято писане (с дефис) проверяваме в речника. - „ѝ“ с ударение пишем за краткото притежателно и дателно местоимение („Дадох ѝ книгата.“, „майка ѝ“), а „и“ — за съюза. - Главни букви: собствени имена, първата дума в изречението, имената на институции („Министерството на образованието и науката“ — първата дума).

На НВО в 10. клас правописните грешки се търсят в изречения или в кратък текст, а после се поправят.