„Под игото“ — „Гост“, „Новата молитва на Марка“, „Пиянството на един народ“: анализ

„Под игото“ е романът на Иван Вазов с подзаглавие „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“. Писан е в Одеса през 1887–1888 г., първата част излиза през 1889 г. в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, а целият роман — през 1894 г. Определян е като първия роман в българската литература. В 10. клас се изучават три глави.

„Гост“ (I част, глава I). В Бяла черква чорбаджи Марко Иванов вечеря с голямото си семейство. Вечерта е спокойна и битова, но в обора се крие беглец — Иван Кралич, избягал от Диарбекир. Марко го разпознава и не го издава на заптиетата, а беглецът успява да се измъкне. Още в първата глава личи, че зад добрия домакин стои честен и смел човек, а битът и историята се преплитат.

„Новата молитва на Марка“ (II част, глава XV). Марко вижда как целият град е обзет от подготовката за въстание: пиян младеж кара турчин да слезе от коня си, децата маршируват със „знаме“. Вкъщи открива, че синовете му са скрили цял склад с оръжие. Първо се ядосва, после казва „Лудите, лудите — те да са живи!“ и се моли — този път за България.

„Пиянството на един народ“ (II част, глава XVI). Тук разказвачът спира действието и разсъждава. Той описва въодушевлението преди Априлското въстание като „пиянство“, „сюблимно безумство“: народът се готви да воюва с империя с почти никакви средства. Разказвачът е и възхитен, и трезв — той знае, че въстанието ще бъде смазано, но смята, че националният дух никога не се е издигал толкова високо.