Лирически говорител и лирически герой — разлика с примери

В лириката (стихотворенията) няма разказвач като в разказа. Има глас, чрез който чуваме мисли и чувства. В 7. клас учим две понятия за този глас.

Лирически говорител е гласът, който говори в стихотворението. Той може да призовава, да разказва, да описва, да се обръща към някого. Не го бъркаме с автора — авторът е реалният човек, написал творбата, а говорителят е „гласът“ в текста. - Пример: в „Стани, стани, юнак балкански“ на Чинтулов говорителят призовава „братята“ към борба. Той говори от името на народа, но не ни разказва за собствените си преживявания. - Пример: в „Опълченците на Шипка“ говорителят разказва и възхвалява подвига на опълченците.

Лирически герой е „азът“ в стихотворението, чиито чувства, преживявания и избори са в центъра на творбата. Той не само говори, а и преживява. - Пример: в „На прощаване в 1868 г.“ на Ботев младият бунтовник се сбогува с майка си. Виждаме неговата болка, решителност и мисли за смъртта. - Пример: в „Заточеници“ на Яворов героят е колективен („ний“) — групата заточеници, които тъгуват по родината.

Как да различиш: - Пита се: за чии чувства е стихотворението? Ако говорещият разказва за своите преживявания — той е лирически герой. - Ако гласът основно призовава, описва или възхвалява нещо извън себе си — говорим за лирически говорител.

На изпит използвай точните термини: „лирическият герой преживява…“, „лирическият говорител призовава…“.