„По жицата“ — Йордан Йовков: анализ на разказа

„По жицата“ е разказ на Йордан Йовков. Героите са прости селяни, а в центъра е надеждата и човешкото състрадание.

Овчарят Петър Моканина пасе стадото си край шосето. При него се отбива непознат селянин — едър, но беден човек от Делиормана. Казва се Гунчо. Той води с каруца жена си и дъщеря си Нонка, която е тежко болна. Разказва, че една нощ по жътва Нонка заспала на полето и усетила змия на гърдите си. Оттогава „изсъхнала като вейка“, а лекарите не помогнали.

Една съседка им казала, че в някакво село се е появила бяла лястовичка и който я види, оздравява. Гунчо сам не вярва много, но заради детето е тръгнал да я търси. Той пита Моканина дали я е виждал.

Моканина не е, но вижда колко са отчаяни. Когато болното момиче го поглежда с надежда, той казва, че я е видял — „бяла такава, бяла“ — и че Нонка ще оздравее. Майката плаче, а семейството тръгва „все по теля“, покрай телеграфната жица, на която са накацали лястовички.

Моканина остава сам и извиква: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“.

Разказът поставя въпроса дали е редно да излъжеш, за да дадеш надежда. Лъжата на Моканина е проява на милост, не на измама. Бялата лястовичка е символ на надеждата и чудото. Заглавието насочва към пътя на семейството и към лястовичките по жицата.