„Една българка“ — Иван Вазов: анализ на разказа

„Една българка“ е разказ на Иван Вазов, публикуван през 1899 г. (първо със заглавие „Челопешката гора“). Действието се развива през май 1876 г., веднага след разбиването на Ботевата чета.

Главната героиня е баба Илийца от село Челопек. Тя носи болното си внуче към Черепишкия манастир, за да му се чете молитва. По пътя среща ранен, гладен Ботев четник, който я моли за помощ. Знае, че турците наказват всеки, който помага на бунтовник, но обещава да се върне през нощта с хляб и дрехи.

В манастира сприхавият калугер Евтимий набързо чете молитвата, без да вярва, че детето ще оживее. Илийца не смее да му каже за четника и тайно взема от манастира една дреха. Нощем ладиарят го няма, а лодката е заключена. С огромно усилие старата жена изтръгва от земята кола, за който е вързана веригата, и сама прекарва лодката през Искъра. Дава на момъка хляб и дрехата, която се оказва калугерско расо.

На сутринта потерята обкръжава гората. От една кошара пушка убива водача Джамбалаза; там после намират младия бунтовник в расо — убил се е, за да не го хванат. В края научаваме, че детето оживява. Баба Илийца вярва, че това е заради доброто, което е искала от сърце да направи.

Разказът показва силата на обикновения човек: Илийца не е героиня по професия, а по сърце.