„Немили-недраги“ — Иван Вазов: анализ на повестта

„Немили-недраги“ е повест на Иван Вазов, публикувана през 1883 г. Тя разказва за хъшовете — български емигранти в Браила (Румъния), които живеят бедно, но мечтаят за свободата на България. Заглавието е взето от Ботевото „На прощаване“.

В 7. клас се изучават глави I, II, III, V, X и епилогът. - I глава: в зимна нощ в кръчмата на Странджата — бивш знаменосец, вече болен и беден — седят хъшовете: Македонски, Хаджият, Попчето и младият Бръчков, който току-що е избягал от богатия си баща в Свищов. - II и III глава: бедният живот на хъшовете в Браила и решението им да изнесат театрално представление, за да съберат пари за делото. - V глава: Странджата умира. Преди смъртта си дава на Бръчков парче от старо знаме с думите „…или смърт!“ и му завещава: „Умри за България!“. - X глава: Македонски минава по замръзналия Дунав до Русчук (Русе) и носи писмо на Левски в къщата на баба Тонка. - Епилог: в Сръбско-турската война (1876) почти всички хъшове загиват при Гредетин. Оцелява само Македонски — сакат и унижен.

Героите са различни, но ги обединява любовта към родината. Вазов показва и слабостите им, и величието им. Затова повестта е и трагична, и възвишена.