Типични грешки по български език и литература

Липсваща запетая пред „който“, „когото“, „чийто“

Пред относителните местоимения „който, която, което, които, когото, чийто“ почти винаги се пише запетая — те въвеждат подчинено изречение.

Кога се пише пълен член -ът/-ят и кога кратък -а/-я

Пълен член (-ът, -ят) се пише, когато членуваната дума от мъжки род е подлог или част от съставно именно сказуемо. В останалите случаи — кратък член (-а, -я).

Видове изречения по цел на изказване — объркване на видовете

Учениците не разграничават съобщително, въпросително, подбудително и възклицателно изречение по правилните критерии.

Объркване на части на речта: „бяг“ и „бягам“, „висок“ и „височина“

Думи с един корен могат да са различни части на речта: „бяг“ (съществително), „бягам“ (глагол), „бегов“ (прилагателно).

Смесване на изявително и преизказно наклонение в преразказ

Когато преразказваш чужд текст, събитията не са видени лично от теб — предават се в преизказно наклонение.

Кой/кого, някой/някого — пълна и кратка форма при местоименията

Правилото за пълен и кратък член важи по аналогия и за въпросителните и неопределителните местоимения: кой/кого, някой/някого, никой/никого, всеки/всекиго.

Пълни и кратки форми на личните местоимения — мене/ме, тебе/те, себе си/се

Личните местоимения в българския имат пълна форма (мене, тебе, него, нея, себе си) и кратка форма (ме, те, го, я, се). Пълната форма се използва за ЛОГИЧЕСКО УДАРЕНИЕ/подчертаване или след предлог, кратката — в обичайна, неударена позиция.

Вметнати думи и изрази — „разбира се“, „навярно“, „както знаем“

Тези изрази винаги се отделят със запетаи от двете страни, но учениците пропускат едната или и двете запетаи.

Обръщение — отделяне със запетаи от двете страни

Учениците пропускат запетая след обръщение, особено когато то е в началото на изречението.

Редукция на неударено О и Е като А и И при писане

В говорим български неударените о/е звучат близко до а/и, което води до чести правописни грешки при писане.

Съчинено и подчинено свързване на изречения в сложно изречение

Учениците не разпознават дали простите изречения в едно сложно са равноправни (съчинени) или едното зависи от другото (подчинени).

Минало свършено и минало несвършено време — кога кое

Учениците объркват завършено еднократно действие с продължително/повтарящо се действие в миналото при анализ на текст.

Двойни съгласни при представка + корен (безсмислен, разсъмване)

Когато представка завършва на съгласна, а коренът започва със същата съгласна, се пишат ДВЕ букви, но учениците често пропускат едната.

Съгласуване на „който/която/което“ с определяемата дума

Относителното местоимение трябва да се съгласува по род и число с думата, която пояснява — учениците често го оставят в мъжки род по подразбиране.

Пунктуация при пряка реч — тире и кавички

Учениците бъркат кога се използва тире (в диалог) и кога кавички (единичен цитат в текста), и къде точно се слагат препинателните знаци.

Пряко и непряко допълнение — кой въпрос за кое

Двата вида допълнение отговарят на различни падежни въпроси, но учениците ги бъркат при синтактичен разбор.

„Въпреки че“ — не се отделя със запетая отвътре

Съюзът „въпреки че“ е СЛЯТ, единен подчинителен съюз и не се разделя със запетая между двете си части. Учениците често пишат грешно запетая между „въпреки“ и „че“, повлияни от други конструкции с „че“.

НЕ с глаголи — винаги разделно, без изключения

За разлика от съществителните и прилагателните, НЕ с глаголи се пише винаги отделно, но учениците пренасят слятото писане по грешка.

Пълен и кратък член след предлог

След предлог съществителните от мъжки род единствено число никога не вземат пълен член, но учениците продължават да го пишат по инерция.

Запетая пред съюзите „и“, „или“ при еднородни части

Учениците слагат запетая пред единично „и“ между две еднородни части, където не е нужна, или я пропускат при повторение на съюза.

Слято и разделно писане на „незнаещ“ / „не знаещ“

НЕ с причастия и прилагателни се пише слято, освен когато има ясно противопоставяне с „а“.

„Някой“ и „никой“ — кога с Е и кога с И

Чести грешки в изпитните текстове, защото двете думи звучат почти еднакво, а имат обратно значение.

Романтизъм срещу реализъм

При определяне на литературното направление учениците объркват романтизма и реализма, като гледат само темата (напр. борбата за свобода).

Научен или официален стил — как да ги различим

При задачи „определете стила на текста“ учениците объркват научния и официално-делови стил, защото и двата са безлични и точни.

Корен, представка, наставка — как да ги разграничим

При морфемен анализ учениците включват представката или наставката в корена или определят корена по първите букви на думата.

Омоними или многозначна дума

Учениците наричат омоними всички думи с няколко значения. Многозначната дума обаче има свързани значения, а омонимите — несвързани.

Град се произнася [грат] — обеззвучаване в края на думата

Звучните съгласни в края на думата се изговарят беззвучно, но се пишат звучно. Учениците пишат както чуват.

Лирика, епос, драма — род срещу жанр

Учениците смесват литературния род (лирика, епос, драма) с жанра (разказ, роман, поема, комедия).

Играе роля, има значение — не „играе значение“

Смесването на два устойчиви израза (контаминация) е честа грешка в писмените текстове.

Ямб и хорей — къде е ударението

При определяне на стихотворния размер учениците разменят ямба и хорея, защото и двата са двусрични.

Сравнение или метафора — има ли „като“

При разпознаване на тропи учениците често наричат всяко образно пренасяне „метафора“, включително сравненията.