Konjunktiv II в нереални условни изречения — и двете части трябва да са в Konjunktiv
Така е грешно
Wenn ich Zeit habe, würde ich kommen.
Така е вярно
Wenn ich Zeit hätte, würde ich kommen.
Обновено на 22 септември 2026 г.
Защо се допуска
На български „ако имам време“ звучи напълно естествено в сегашно време, дори когато цялото изречение всъщност изразява нереална хипотеза („но нямам“). Учениците пренасят тази граматична логика и оставят „wenn“-частта в Präsens Indikativ, докато само главната част минава в Konjunktiv с würde — но немският изисква и двете части да сигнализират нереалност.
Как да я избегнеш
Първо реши: условието реалистично/изпълнимо ли е (обикновено настояще/бъдеще), или е нереално/въображаемо (противоречи на действителността)? Ако е нереално — маркирай ГО В ДВЕТЕ части: „wenn“-частта с hätte/wäre/Konjunktiv II на глагола, главната с würde + инфинитив (или собствен Konjunktiv II).
Провери се
Кратко упражнение точно по тази грешка.
Кое изречение изразява правилно нереално условие?
Често задавани въпроси
А ако условието е реалистично, не нереално?+
Тогава се използва обикновен Indikativ в двете части: „Wenn ich Zeit habe, komme ich.“ (реално възможно условие, не хипотеза).
Задължително ли е würde в главната част?+
Не винаги — за глаголи като sein, haben, модалните и някои чести глаголи се предпочита директната Konjunktiv II форма (wäre, hätte, könnte) вместо würde + инфинитив, дори в главната част.
Как се различава Konjunktiv II за учтивост от Konjunktiv II за нереално условие?+
Формата е същата (hätte, wäre, würde), но контекстът е различен — при учтивост няма условно „wenn“-изречение, просто смекчаваш молба: „Könnten Sie mir helfen?“
Как се образува Konjunktiv II за глаголи без würde-заместител?+
От Präteritum-основата + умлаут (при силните глаголи) + окончания: ich hatte→hätte, ich war→wäre, ich konnte→könnte.
Свързани грешки
Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място
В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.
Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място
Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.
Множествено число на съществителните — непредвидими окончания
За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.
zu + Infinitiv — кога се използва и кога не
След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.
Пробвай на цял тест
Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.
Искаш системна подготовка?
Учител ти помага да затвориш пропуските трайно, не само за тази грешка.