Типични грешки по немски език

Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място

В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.

Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място

Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.

Множествено число на съществителните — непредвидими окончания

За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.

zu + Infinitiv — кога се използва и кога не

След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.

Genitiv в съвременния немски — кога наистина се използва

Учениците или пропускат Genitiv напълно, или го използват там, където съвременният говорим език предпочита von + Dativ.

Konjunktiv II за учтиви молби (würde, hätte, wäre)

Учениците използват директното изявително наклонение за молба, вместо по-учтивата условна форма.

Кога се използва Perfekt и кога Präteritum в говорим/писмен немски

Учениците не знаят, че в разговорния немски почти винаги се ползва Perfekt, докато Präteritum е за писмен разказ и модалните/sein/haben глаголи.

Склонение на прилагателното пред съществително — трите типа

Окончанието на прилагателното зависи от това дали пред него има определителен член, неопределителен, или няма никакъв.

Разделяеми срещу неразделяеми представки на глаголите

Немските представки правят глаголите разделяеми (ab-, an-, auf-, aus-, mit-, vor-, zu- и др. — представката се отделя и отива в края на изречението в сегашно време) или неразделяеми (be-, ge-, er-, ver-, zer-, ent-, emp- — представката НИКОГА не се отделя). Учениците третират всички представки еднакво.

Силни глаголи с промяна на гласната (Perfekt, Präteritum)

Учениците прилагат правилното (слабо) склонение (-te, ge-t) към силни глаголи, които имат нередовна форма.

Предлози, които винаги искат Akkusativ или Dativ

Освен двойните предлози (Wechselpräpositionen), има фиксирани предлози, които ВИНАГИ вземат един и същ падеж — учениците ги смесват с двойните.

Du brauchst nicht zu kommen — brauchen с zu

Brauchen в отрицание или с nur замества müssen („не е нужно“), но изисква zu + инфинитив в стандартния немски.

Wegen des Regens (предлог) срещу weil es regnet (съюз)

Писменият немски често превръща подчинено изречение в съществително (Nominalstil). Учениците смесват предлога wegen със съюза weil.

Es kommt darauf an — „зависи“

Кратката българска реплика „Зависи.“ няма пряк еднословен превод на немски. Учениците измислят калки като „Es hängt.“

Studiert, telefoniert — Partizip II без ge- при -ieren

Глаголите на -ieren и глаголите с неразделяеми представки образуват Partizip II без ge-. Учениците слагат ge- навсякъде.

Du hast recht — не „du bist richtig“

За „прав си“ немският използва haben + recht, а не sein + richtig. Буквалният превод дава друго значение.

Ich schwimme gern — „обичам да“ с наречието gern

За „обичам да правя нещо“ немският използва глагола + gern, а не mögen + инфинитив.

Eine Entscheidung treffen, eine Frage stellen — не „machen“

В немския много съществителни се свързват с определен глагол (Funktionsverbgefüge). Учениците слагат универсалното machen.

Die schlafende Katze и das gekochte Ei — Partizip I и II като определение

Причастията пред съществително имат различен смисъл: Partizip I е деятелно и едновременно (който прави), Partizip II — страдателно или завършено (който е направен).

Er sagt, er sei krank — Konjunktiv I в косвената реч

В официален и журналистически немски косвената реч се предава с Konjunktiv I. Учениците оставят индикатив или бъркат формите.

Darauf / worauf за неща, auf ihn / auf wen за хора

При глаголи с предлог (warten auf, sich freuen auf, denken an) немският заменя предметите с da-/wo-съчетания, а хората — с предлог + местоимение.

Um … zu или damit — изречения за цел

И двете конструкции изразяват цел („за да“), но um … zu е възможна само когато подлогът в двете части е един и същ.

Ich hätte, ich wäre — не „ich würde haben/sein“

Конструкцията würde + инфинитив се използва за повечето глаголи в Konjunktiv II, но при haben, sein и модалните глаголи се предпочита собствената форма.

Doch — „да“ на отрицателен въпрос

Когато отговаряш утвърдително на отрицателен въпрос или твърдение, немският използва doch, не ja.

Ich helfe dir — глаголи с Dativ и местоименията

Някои много чести немски глаголи изискват Dativ, а не Akkusativ. Учениците слагат винителната форма на местоимението (dich, ihn, sie).

Größer als, so groß wie — als след сравнителна степен

След сравнителна степен немският използва als, а при равенство — so … wie. Разговорното „größer wie“ не е стандартна норма.

Sein или ihr — притежателното според притежателя

Немският избира sein/ihr според рода на ПРИТЕЖАТЕЛЯ (той/тя), а окончанието — според притежаваното. Учениците бъркат двете стъпки.

Ich bin 15 Jahre alt, не „ich habe 15 Jahre“

За възраст на български казваме „имам 15 години“ и учениците превеждат с haben. В немския възрастта се изразява със sein.

Wo, wohin, woher — къде, накъде, откъде

На български „къде“ питаме и за място, и за посока. Немският има три отделни въпросителни думи и учениците използват wo навсякъде.

Du fährst, er liest — смяна на гласната в сегашно време

Много силни немски глаголи сменят коренната гласна във 2 и 3 л. ед.ч. в сегашно време. Учениците ги спрягат като правилни.

„Weil“ срещу „denn“ — и двете значат „защото“, но само едното мести глагола накрая

„Weil“ и „denn“ и двете превеждат българското „защото“, но синтактично се държат различно: „weil“ е подчинителен съюз и изисква спрегнатият глагол да отиде в самия край на изречението, докато „denn“ е съчинителен съюз и запазва нормалния словоред (глагол на второ място).

„Bekommen“ не значи „да ставаш“ — лъжливото приятелство с английското „become“

Немското „bekommen“ означава „получавам“, а не „ставам“ — макар визуално да прилича на английското „become“. За „ставам/променям състоянието си“ немският използва глагола „werden“.

Множествено число — защо не всяко съществително взима окончание „-s“

За разлика от английския, немското множествено число няма едно универсално окончание — всяко съществително има собствена форма за множествено число (-e, -er, -(e)n, умлаут, без промяна), която трябва да се научи заедно със съществителното. Окончанието „-s“ е изключение, не правило.

Род на сложни съществителни — определя се от ПОСЛЕДНАТА, не от първата съставка

Немските сложни съществителни (Komposita) винаги взимат рода на ПОСЛЕДНАТА (основната) съставка, независимо какъв род имат частите преди нея.

Отрицание с „nicht“ — защо не застава пред спрегнатия глагол

Българската отрицателна частица „не“ стои директно ПРЕД глагола, а немското „nicht“ никога не се поставя пред спрегнатия глагол в главно изречение — той трябва да остане на 2-ра позиция, а „nicht“ идва след него (и след допълненията, ако отрича цялото изречение).

Относителни местоимения — родът идва от съществителното, но падежът от ролята вътре в изречението

Относителното местоимение (der/die/das/den/dem...) взима своя РОД и ЧИСЛО от съществителното, към което се отнася, но своя ПАДЕЖ определя единствено от функцията, която изпълнява ВЪТРЕ в подчиненото относително изречение.

Разделяеми представки — защо частицата „изхвърча“ в края на главното изречение

Глаголи като aufstehen, anrufen, einkaufen имат представка, която се ОТДЕЛЯ от основния глагол и се мести в самия край на главното изречение, когато глаголът е спрегнат в сегашно или минало просто време.

Konjunktiv II в нереални условни изречения — и двете части трябва да са в Konjunktiv

Когато условието е нереално или чисто хипотетично (не просто малко вероятно, а въображаемо), и двете части на изречението — „ако“-частта и главната — трябва да са в Konjunktiv II, не само едната.

Страдателен залог (Passiv) — защо „werden“, а не „sein“, изразява действието

Немският процесен страдателен залог (Vorgangspassiv, „нещо СЕ прави“) се образува с „werden“ + Partizip II, а не със „sein“. Конструкцията „sein“ + Partizip II съществува, но описва резултатно СЪСТОЯНИЕ (Zustandspassiv), не самото действие.

Модални глаголи — инфинитивът винаги отива в края, не веднага след модалния глагол

Модалните глаголи (können, müssen, dürfen, sollen, wollen, mögen) стоят спрегнати на позиция 2, а пълнозначният глагол остава в инфинитив БЕЗ „zu“ и се мести чак в самия край на изречението.

Präteritum: „hatte“ срещу „war“ — кога „имах“ и кога „бях“

В Präteritum двата най-често срещани глагола — sein (war = бях) и haben (hatte = имах) — понякога се объркват от учениците, защото и двата описват минало състояние, но носят различен смисъл: притежание/усещане срещу идентичност/състояние.

Perfekt — защо причастието винаги отива в самия край на изречението

В Perfekt немското изречение образува „рамка“ (Satzklammer): спрегнатата форма на haben/sein стои на позиция 2, а причастието (Partizip II) отива чак в самия край, колкото и дълго да е изречението помежду им.

Глаголи с фиксиран предлог — защо не бива да превеждаш предлога буквално

Много немски глаголи вървят задължително с точно определен предлог и падеж, който трябва да се научи заедно с глагола — не се извежда от значението на българския еквивалент. Буквалният превод на българския предлог е честа причина за грешка.

Падежи (Kasus) — защо членът трябва да се променя, не само глаголът

В българския език съществителните не се менят по падеж (само някои местоимения), затова учениците често оставят члена в немския изречение непроменен и мислят, че само глаголът носи смисъла. В немския обаче членът и прилагателното се менят според ролята на съществителното в изречението — подлог, пряко допълнение, непряко допълнение.

Wann, wenn или als — трите „когато“

На български „когато“ е едно, а немският разграничава три думи. Wann е въпросителна дума за време, wenn се ползва при повтарящо се действие и при условие в настояще или бъдеще, а als — при единично събитие в миналото.

Nicht срещу kein — как се отрича на немски

На български отрицанието е едно: „не“. На немски има две — nicht и kein. Kein отрича съществително с неопределен член или без член, а nicht отрича глагол, прилагателно, наречие и съществително с определен член или притежателно местоимение.

Род на съществителните по наставка — -ung, -heit, -keit, -chen

Родът на немските съществителни не следва българския, но много наставки го определят почти безотказно. Знаейки ги, можеш да познаеш члена на хиляди думи и да избегнеш най-честата грешка — да бъркаш der, die и das.

Perfekt — haben или sein като спомагателен глагол

Немският Perfekt се образува със спомагателен глагол haben или sein + Partizip II. Изборът е ключов: sein се ползва при движение с посока и промяна на състоянието, а haben при повечето останали глаголи. Българският „съм / имам“ не подсказва разликата.

Словоред в подчинени изречения — глаголът отива накрая

В подчинено изречение (след weil, dass, wenn) спрегнатият глагол се мести в самия край, което учениците забравят.