Относителни местоимения — родът идва от съществителното, но падежът от ролята вътре в изречението
Така е грешно
Der Mann, der ich gesehen habe, ist mein Lehrer.
Така е вярно
Der Mann, den ich gesehen habe, ist mein Lehrer.
Обновено на 22 септември 2026 г.
Защо се допуска
Учениците автоматично избират местоимение, което съвпада по род с главното съществително (der Mann → der), без да проверят каква роля играе местоимението вътре в самото относително изречение — тук „мъжа“ е пряко допълнение на „gesehen habe“ (кого видях?), затова изисква акузатив „den“, не номинатив „der“.
Как да я избегнеш
Приложи двустъпков тест за всяко относително изречение: (1) род/число — от съществителното, към което се отнася; (2) падеж — от функцията на местоимението вътре в подчиненото изречение (подлог → номинатив, пряко допълнение → акузатив, непряко допълнение → датив). И не забравяй: глаголът в относителното изречение отива накрая.
Провери се
Кратко упражнение точно по тази грешка.
Die Frau, ___ mir geholfen hat, ist Ärztin.
Често задавани въпроси
Защо за женски и среден род често не личи разликата?+
Защото при die (женски) и das (среден) номинативната и акузативната форма съвпадат визуално — разликата личи ясно само при мъжки род (der→den) и в датив за всички родове.
Как е при множествено число?+
Относителното местоимение за всички родове в множествено число е „die“ (номинатив/акузатив) или „denen“ (датив) — напр. „die Leute, denen ich geholfen habe“.
Какво е словоредът в самото относително изречение?+
Както при всяко подчинено изречение — спрегнатият глагол отива в самия край: „..., der mir hilft“, „..., den ich gesehen habe“.
Има ли относителни местоимения с предлог?+
Да — предлогът застава ПРЕД местоимението и определя неговия падеж: „der Stift, MIT DEM ich schreibe“ (с който пиша, датив след „mit“).
Свързани грешки
Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място
В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.
Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място
Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.
Множествено число на съществителните — непредвидими окончания
За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.
zu + Infinitiv — кога се използва и кога не
След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.
Пробвай на цял тест
Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.
Искаш системна подготовка?
Учител ти помага да затвориш пропуските трайно, не само за тази грешка.