Präteritum: „hatte“ срещу „war“ — кога „имах“ и кога „бях“
Така е грешно
Ich war Kopfschmerzen.
Така е вярно
Ich hatte Kopfschmerzen.
Обновено на 22 септември 2026 г.
Защо се допуска
Българското „имах главоболие“ съдържа глагола „имам“, но учениците понякога грешно избират „war“ (от sein), защото го свързват общо с минало състояние на тялото, вместо да разпознаят, че „главоболие“ е нещо, което СЕ ПРИТЕЖАВА (haben), не идентичност или качество (sein).
Как да я избегнеш
Направи бърз тест: ако изречението може да се перифразира с „притежавах/усещах“, използвай hatte (haben); ако описва какъв/каква/какво беше нещо или някой (идентичност, качество, място), използвай war (sein). „Главоболие“, „време“ (Zeit), „късмет“ (Glück) винаги вървят с haben.
Провери се
Кратко упражнение точно по тази грешка.
Gestern ___ ich sehr müde.
Често задавани въпроси
Има ли лесно правило за фиксирани изрази с haben?+
Да — Zeit, Glück, Angst, Hunger, Durst, Lust, Recht винаги вървят с haben (Zeit haben, Angst haben и т.н.), не с sein, макар на български да звучат като състояния.
Защо не мога просто да сложа sein навсякъде, тъй като е „по-универсално“?+
Защото sein и haben носят различен смисъл — sein описва КАКЪВ е подлогът, haben описва КАКВО ПРИТЕЖАВА той; разменянето им променя смисъла или прави изречението неграматично.
Как се спряга hatte по лица?+
ich hatte, du hattest, er/sie/es hatte, wir hatten, ihr hattet, sie/Sie hatten — редовно окончание -te плюс личните окончания.
А war?+
ich war, du warst, er/sie/es war, wir waren, ihr wart, sie/Sie waren — неправилна, но много честа форма, задължителна за наизустяване.
Свързани грешки
Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място
В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.
Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място
Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.
Множествено число на съществителните — непредвидими окончания
За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.
zu + Infinitiv — кога се използва и кога не
След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.
Пробвай на цял тест
Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.
Искаш системна подготовка?
Учител ти помага да затвориш пропуските трайно, не само за тази грешка.