Разделяеми представки — защо частицата „изхвърча“ в края на главното изречение
Така е грешно
Ich aufstehe um sieben Uhr.
Така е вярно
Ich stehe um sieben Uhr auf.
Обновено на 22 септември 2026 г.
Защо се допуска
В речника глаголът изглежда като една дума — „aufstehen“ — и учениците го запомнят и спрягат като цяло, без да знаят, че представката „auf“ трябва физически да се откъсне и да отиде накрая на изречението, докато самият глаголен корен „steh(e)“ остава на позиция 2.
Как да я избегнеш
При всеки глагол с представка провери в речника дали е разделяем (обикновено представката се пише с ударение и разделно в инфинитивния запис: „auf|stehen“). Спрегни само корена на 2-ра позиция, после физически премести представката в самия край на изречението — прочети изречението наобратно, за да провериш дали представката „кацна“ там.
Провери се
Кратко упражнение точно по тази грешка.
Кое е правилно?
Често задавани въпроси
Как разпознавам разделяема от неразделяема представка?+
Разделяемите представки обикновено са пълнозначни думи/предлози (auf, an, ein, mit, aus, zu, vor) и носят ударение; неразделяемите (be-, ge-, er-, ver-, ent-, zer-, emp-, miss-) никога не се отделят и никога не носят ударение.
Разделя ли се представката и в Perfekt?+
Не по същия начин, но представката влияе на позицията на „ge-“: geöffnet → aufgemacht (ge- влиза между представката и корена: auf-ge-macht).
А в подчинено изречение?+
В подчинено изречение цялото спрегнато глаголно съчетание (заедно с представката) се мести накрая и остава СЛЯТО: „..., weil ich früh aufstehe.“ — тук aufstehe не се разделя, защото цялото сказуемо и без това е накрая.
Как е при модален глагол + разделяем глагол?+
Тогава разделяемият глагол изобщо остава в инфинитив (неразделен) в края: „Ich muss früh aufstehen.“ — представката не се отделя, защото цялата дума е в инфинитив.
Свързани грешки
Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място
В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.
Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място
Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.
Множествено число на съществителните — непредвидими окончания
За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.
zu + Infinitiv — кога се използва и кога не
След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.
Пробвай на цял тест
Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.
Искаш системна подготовка?
Учител ти помага да затвориш пропуските трайно, не само за тази грешка.