Първо и второ спрежение — грешни окончания при спрягане на глаголи по лице
Така е грешно
Ты говоришь ошибку? — не, всъщност е правилно за говорить (II спр.), но грешката е обратната: „Ты читишь книгу?“ вместо „Ты читаешь книгу?“ — приложено е окончание -ишь (II спр.) към глагол от I спрежение.
Така е вярно
Читать е I спрежение: я читаю, ты читаешь, он читает, мы читаем, вы читаете, они читают. Говорить е II спрежение: я говорю, ты говоришь, он говорит, мы говорим, вы говорите, они говорят.
Обновено на 22 септември 2026 г.
Защо се допуска
Разликата между двете спрежения не се вижда директно от инфинитива при всички глаголи (много глаголи на -ить са II спр., но не всички; „брить“, „стелить“ например са изключения от I спр.), а самото понятие „спрежение“ (два строго различни модела на окончания) не съществува по този начин в българската глаголна система, затова учениците се опитват да спрягат по интуиция или аналогия с последния научен глагол.
Как да я избегнеш
Научи спрежението на всеки нов глагол заедно с неговата форма за 3-то лице множествено число (они) — тя най-ясно показва -ут/-ют (I спр.) срещу -ат/-ят (II спр.). При съмнение провери в речник кое спрежение е посочено до глагола, вместо да гадаеш по окончанието -ать/-ить на инфинитива.
Провери се
Кратко упражнение точно по тази грешка.
Она хорошо ___ по-русски. (говорить)
Често задавани въпроси
Има ли бърз трик да позная спрежението от инфинитива?+
Общо правило: глаголите на -ить (с изключение на брить, стелить и няколко други) са II спрежение, всички останали (-ать, -ять, -еть, -оть, -уть и т.н.) обикновено са I спрежение — но изключенията са достатъчно, за да си струва да провериш всеки нов глагол.
Разноспрегаемите глаголи (хотеть, бежать) как се учат?+
Те се спрягат отчасти по I, отчасти по II спрежение в различни лица (я хочу, ты хочешь, но мы хотим) — учат се наизуст като отделна група, не по общото правило.
Защо е важно да знам спрежението, а не просто да запаметя всяка форма поотделно?+
Защото веднъж научено спрежението на глагол, можеш да изведеш всичките шест лични форми систематично, вместо да учиш всяка форма на всеки глагол като отделна дума.
Правописните редувания (пишу вместо писаю) отделно правило ли са?+
Да — редуванията на съгласни в корена (с→ш при писать→пишу) са отделен пласт правило върху спрежението и заслужават собствено упражнение, не се бъркат с избора на окончание.
Свързани грешки
Отрицателни местоимения с НЕ- и НИ- — кога кое се пише
Отрицателните местоимения и наречия в руския се образуват с представки НЕ- или НИ- в зависимост от ударението и смисъла. Под ударение се пише НЕ- (не́кого, не́чего), без ударение — НИ- (никого́, ничего́), а при пълно отрицание в изречение с частица „не“ пред глагола задължително се пише НИ- за засилване на отрицанието.
Род на съществителни, завършващи на мек знак (Ь) — не се познава по окончанието
За разлика от съществителните на -а/-я (обикновено женски род) или на съгласна (обикновено мъжки род), съществителните завършващи на мек знак (Ь) могат да бъдат ИЛИ мъжки, ИЛИ женски род — окончанието само по себе си не подсказва рода, трябва да се запомня за всяка дума поотделно.
Добавяне на излишен твърд знак в края на думата по аналогия с българския
Български ученици понякога добавят излишна буква в края на руски думи, повлияни от старите представи за правопис или от българското звучене. В съвременния руски правопис твърдият знак (Ъ) не се пише в края на думата — реформата от 1918 г. го премахва напълно оттам.
Глаголно управление — руски глагол с различен предлог от българския
Учениците превеждат буквално предлога от българския еквивалентен глагол, вместо да научат конкретното руско управление.
Пробвай на цял тест
Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.