Типични грешки по руски език

Отрицателни местоимения с НЕ- и НИ- — кога кое се пише

Отрицателните местоимения и наречия в руския се образуват с представки НЕ- или НИ- в зависимост от ударението и смисъла. Под ударение се пише НЕ- (не́кого, не́чего), без ударение — НИ- (никого́, ничего́), а при пълно отрицание в изречение с частица „не“ пред глагола задължително се пише НИ- за засилване на отрицанието.

Род на съществителни, завършващи на мек знак (Ь) — не се познава по окончанието

За разлика от съществителните на -а/-я (обикновено женски род) или на съгласна (обикновено мъжки род), съществителните завършващи на мек знак (Ь) могат да бъдат ИЛИ мъжки, ИЛИ женски род — окончанието само по себе си не подсказва рода, трябва да се запомня за всяка дума поотделно.

Добавяне на излишен твърд знак в края на думата по аналогия с българския

Български ученици понякога добавят излишна буква в края на руски думи, повлияни от старите представи за правопис или от българското звучене. В съвременния руски правопис твърдият знак (Ъ) не се пише в края на думата — реформата от 1918 г. го премахва напълно оттам.

Глаголно управление — руски глагол с различен предлог от българския

Учениците превеждат буквално предлога от българския еквивалентен глагол, вместо да научат конкретното руско управление.

И след Ц — кога се пише И, кога Ы

Общото правило „след твърди съгласни се пише Ы“ има изключение при буквата Ц в корена на думата.

Склонение на числителни имена по падежи

Руските числителни се менят по падеж по различен от съществителните начин, което учениците пропускат в изречение.

Правопис на гласни след шипящи съгласни (ж, ш, ч, щ)

След тези съгласни не може да се пише „ы“, „я“, „ю“ в определени позиции, което води до чести правописни грешки.

Мек и твърд знак — кога кой се пише

Ь и Ъ звучат неми за българското ухо и лесно се пропускат или разменят при писане.

Подвижното ударение в руския — променя значението

В руския ударението не е фиксирано и понякога различава напълно различни думи или форми.

Свършен и несвършен вид на глагола в руския

Руският глагол има вид: несвършен (процес, повторение) и свършен (завършен резултат, еднократност). Изборът е задължителен при всяко изречение.

Глаголи за движение — идти/ходить, ехать/ездить

Двойките глаголи за еднопосочно и многопосочно движение се използват произволно от учениците вместо по правило.

„Лъжливи приятели“ при четене — думи, еднакви на вид, различни по смисъл в руски и български

Руският и българският споделят голяма част от лексиката си, но известен брой думи изглеждат или звучат почти еднакво, а означават различни неща — най-известният пример е „неделя“ (в руски = седмица, в български = неделя като ден). При четене с разбиране това води до систематично грешно тълкуване на текста.

Условно наклонение с частицата „бы“ — глаголът остава в минало-подобна форма за всяко време

Руското условно наклонение се образува само с глагол в минало-подобна форма (по род/число) плюс частицата „бы“ (винаги слята или до глагола) — една единствена конструкция за условие, независимо дали говорим за сегашно, минало или бъдещо хипотетично действие. Учениците се опитват да сменят „времето“ на глагола според контекста, както биха направили в българския.

„Что“ срещу „чтобы“ — обикновено съобщение срещу цел/желание в подчинено изречение

Съюзът „что“ въвежда обикновено допълнително подчинено изречение (съобщава факт), докато „чтобы“ въвежда цел или желание и изисква глагола след себе си да е в минало време по форма (независимо от реалното време) или инфинитив. Учениците често бъркат двата съюза, защото и двата приблизително отговарят на българското „че“.

Изразяване на притежание — „у меня есть“, не буквален превод на „имам“

Руският не изразява притежание с директен глагол като българското „имам“ в разговорен стил — стандартната синтактична конструкция е „у + родителен падеж на притежателя + есть + именителен падеж на притежаваното“ (у меня есть книга). Учениците превеждат буквално структурата на българското изречение с глагол „иметь“.

Мъжки род при съществителни, завършващи на -а/-я — „дядя“, „папа“, „мужчина“ не са женски

Малка, но честа група съществителни, завършващи на -а/-я, обозначават мъже (дядя, папа, дедушка, мужчина, юноша) и граматически са МЪЖКИ род, въпреки окончанието, характерно за женски род. Прилагателни и глаголи в минало време трябва да се съгласуват по мъжки род, не по окончанието.

Предлози за време — „в“, „на“ и „через“ се объркват при часове, дни и срокове

Руският използва различни предлози за различни изрази за време: „в“ за часове и дни от седмицата (в пять часов, в понедельник), „на“ за седмица/каникули (на прошлой неделе, на каникулах), „через“ за „след определен период от сега“ (через неделю). Учениците често обобщават всичко до един познат предлог.

Творителен падеж след „быть/работать“ за професия — оставена именителна форма без падежна промяна

Когато се казва с каква професия работи някой (работать кем?) или каква ще стане някой (стать кем?), съществителното за професия се поставя в творителен падеж, не в именителен. Българският изобщо няма падежна система, затова учениците оставят думата непроменена.

Представки при глаголите за движение — грешна представка сменя посоката на действието

Когато глаголите за движение (идти, ехать, бежать…) получат представка, тя носи конкретно пространствено значение — при- (пристигане), у- (отдалечаване), в-/во- (влизане), вы- (излизане), пере- (преминаване през), под- (приближаване). Смяната на представката сменя целия смисъл на изречението, а учениците често избират „грешната посока“.

Бъдеще време на несвършените глаголи — „буду читать“, а не спрегнат глагол в сегашно време

Несвършеният вид глаголи в руски образува бъдеще време по особен начин — спрегната форма на „быть“ (буду/будешь/будет…) плюс инфинитив на самия глагол, а не просто спрегнат вариант в бъдеще. Българските ученици често пропускат „быть“ и оставят само сегашно време, разчитайки на контекста да покаже бъдеще.

В или на — предлог при място (в школе, на почте, на работе)

Изборът между в и на при място в руския е въпрос на утвърдена употреба и не винаги съвпада с българския. Общо взето в е за затворено пространство, а на — за открито пространство, събитие, острови и някои институции: на почте, на вокзале, на заводе.

Род на неизменяемите заемки — кофе, метро, пальто, такси

Неизменяемите съществителни в руския (повечето заемки) най-често са от среден род: метро, пальто, такси, кино, радио, меню. Родът се познава по думата, не по окончанието, и определя формата на прилагателното и на минало време на глагола. Изключение е кофе, което по книжовната норма е от мъжки род.

Н- при местоименията след предлог (у него, с ней)

Личните местоимения за 3 л. (он, она, оно, они) получават начално н- в косвените падежи, когато пред тях стои предлог: у него, к ней, с ним, о нём, для них. Без предлог н- няма: вижу его, дал ей.

Нравиться — човекът е в дателен падеж, а не подлог

На български „харесвам“ има подлог аз: „Аз харесвам филма“. На руски логиката е обърната: „На мен ми харесва филмът“. Този, който харесва, е в дателен падеж (мне), а нещото, което се харесва, е подлогът и глаголът се съгласува с него.

Надеть срещу одеть — облечи нещо или облечи някого

Българското „обличам“ означава и „слагам дреха върху себе си“, и „обличам друг човек“. Руският има два глагола: надеть — слагам дреха (върху себе си или някого), одеть — обличам човек (предметът на действието е човекът, не дрехата).

Съгласуване на прилагателно със съществително по род и число — грешно окончание при пълна форма

Руското прилагателно в пълна форма задължително се съгласува по род, число и падеж със съществителното, което определя: -ый/-ой (м.р.), -ая (ж.р.), -ое (ср.р.), -ые (мн.ч.). Учениците често използват само мъжкия род по подразбиране, независимо от рода на съществителното.

Прилагателно вместо наречие след глагол — „говорит быстрый“ вместо „говорит быстро“

Наречията, образувани от прилагателни, обикновено завършват на -о (быстро, хорошо, громко) и описват КАК се извършва действие на глагол, докато прилагателните (-ый/-ая/-ое) описват съществително. Учениците често оставят прилагателното, вместо да го превърнат в наречие пред или след глагол.

Първо и второ спрежение — грешни окончания при спрягане на глаголи по лице

Руските глаголи се делят на първо спрежение (окончания -у/-ю, -ешь, -ет, -ем, -ете, -ут/-ют — напр. читать) и второ спрежение (окончания -у/-ю, -ишь, -ит, -им, -ите, -ат/-ят — напр. говорить). Учениците често объркват кое окончание на кой глагол принадлежи и смесват -ешь с -ишь.

Аудиране: оглушаване на звучни съгласни в края на думата обърква значението

В руския език звучните съгласни в края на думата (и пред беззвучна съгласна) се произнасят беззвучно — „код“ звучи като „кот“, „друг“ звучи като „друк“. При слушане с разбиране българските ученици разчитат на изписването и объркват думи, които звучат еднакво, но означават различни неща.