Типични грешки · Изпит за ниво / Goethe

Ich hätte, ich wäre — не „ich würde haben/sein“

Конструкцията würde + инфинитив се използва за повечето глаголи в Konjunktiv II, но при haben, sein и модалните глаголи се предпочита собствената форма.

Така е грешно

„Wenn ich Zeit haben würde, würde ich reich sein.“ — тежко и нестандартно: „Wenn ich Zeit hätte, wäre ich …“

Така е вярно

Haben → ich hätte, du hättest; sein → ich wäre, du wär(e)st; können → könnte; müssen → müsste; dürfen → dürfte; wollen → wollte; sollen → sollte. За останалите глаголи: würde + инфинитив (ich würde fahren).

Обновено на 23 септември 2026 г.

Защо се допуска

Würde-конструкцията е лесна и се прилага универсално, включително там, където звучи неестествено.

Как да я избегнеш

Haben, sein и модалните — винаги със собствената форма (с умлаут). Всички други — würde + инфинитив.

Провери се

Кратко упражнение точно по тази грешка.

1 / 40 верни

Wenn ich mehr Geld ___, würde ich reisen.

Често задавани въпроси

Wollte и sollte нямат ли умлаут?+

Не — те съвпадат с Präteritum по форма; значението се разбира от контекста.

А за миналото?+

hätte/wäre + Partizip II: Ich hätte das gemacht.

Кога е приемливо würde + haben?+

Разговорно се среща, но в изпит се предпочита hätte.

Какво изразява Konjunktiv II?+

Нереални условия, желания и учтиви молби.

Свързани грешки

Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място

В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.

Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място

Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.

Множествено число на съществителните — непредвидими окончания

За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.

zu + Infinitiv — кога се използва и кога не

След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.

Пробвай на цял тест

Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.

Към теста

Искаш системна подготовка?

Учител ти помага да затвориш пропуските трайно, не само за тази грешка.

Виж курса