Типични грешки · Немски език

Модални глаголи — инфинитивът винаги отива в края, не веднага след модалния глагол

Модалните глаголи (können, müssen, dürfen, sollen, wollen, mögen) стоят спрегнати на позиция 2, а пълнозначният глагол остава в инфинитив БЕЗ „zu“ и се мести чак в самия край на изречението.

Така е грешно

Ich kann sprechen Deutsch.

Така е вярно

Ich kann Deutsch sprechen.

Обновено на 22 септември 2026 г.

Защо се допуска

Немският словоред тук прилича на английския („I can speak German“), но не е същият — учениците пренасят реда „модален глагол + инфинитив + допълнение“ от английски (или дори от българското „мога да говоря немски“), вместо да преместят инфинитива в самия край на немското изречение.

Как да я избегнеш

Провери всяко изречение с модален глагол: спрегнатият модален глагол е на 2-ро място, всичко останало (допълнения, обстоятелства) се нарежда по средата, а пълнозначният инфинитив винаги затваря изречението последен.

Провери се

Кратко упражнение точно по тази грешка.

1 / 40 верни

Кое е правилно?

Често задавани въпроси

Важи ли същото правило и в подчинени изречения?+

Да, но там и модалният глагол се мести накрая, след инфинитива: „..., weil ich Deutsch sprechen kann.“

Модалният глагол задължително ли е на второ място?+

В прост главен разказвателен изречение — да, второ по ред елемент (не дума). Във въпрос без въпросителна дума модалният глагол минава на първо място: „Kannst du kommen?“

Инфинитивът с „zu“ ли се използва след модални глаголи?+

Не — модалните глаголи (за разлика от много други конструкции) вземат „чист“ инфинитив без „zu“: können + machen, не können + zu machen.

Ами ако има повече от един инфинитив/причастие накрая?+

Редят се в обратен ред на „използване“ — но като начало е важно просто да свикнеш винаги да оставяш пълнозначния глагол за накрая, преди да усложняваш с повече конструкции.

Свързани грешки

Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място

В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.

Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място

Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.

Множествено число на съществителните — непредвидими окончания

За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.

zu + Infinitiv — кога се използва и кога не

След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.

Пробвай на цял тест

Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.

Към теста

Искаш системна подготовка?

Учител ти помага да затвориш пропуските трайно, не само за тази грешка.

Виж курса