Типични грешки · Изпит за ниво / Goethe

Sein или ihr — притежателното според притежателя

Немският избира sein/ihr според рода на ПРИТЕЖАТЕЛЯ (той/тя), а окончанието — според притежаваното. Учениците бъркат двете стъпки.

Така е грешно

„Maria besucht seine Mutter.“ (за майката на Мария) — грешка: притежателят е жена → „Maria besucht ihre Mutter.“

Така е вярно

Стъпка 1 — кой притежава: er/es → sein, sie (тя) → ihr, sie (те) → ihr, Sie → Ihr. Стъпка 2 — окончание по рода, числото и падежа на притежаваното: seine Mutter (f), sein Vater (m), ihren Bruder (m, Akk.).

Обновено на 23 септември 2026 г.

Защо се допуска

В българския „своя/неговата/нейната“ работи различно, а в английски his/her е ясно, но окончанията объркват.

Как да я избегнеш

Първо определи притежателя (той → sein, тя/те → ihr), после сложи окончание като при ein/eine.

Провери се

Кратко упражнение точно по тази грешка.

1 / 40 верни

Peter ruft ___ Schwester an.

Често задавани въпроси

Защо „Das Mädchen … sein Handy“?+

Mädchen граматически е среден род (das), затова притежателното е sein.

Ihr с главна буква?+

Ihr/Ihre = Ваш (учтива форма).

Ihr и за „те“?+

Да — sie (мн.ч.) → ihr: die Eltern und ihr Auto.

Как се склонява?+

Като ein: meinen/seinen/ihren в Akk. m., seinem/ihrem в Dat.

Свързани грешки

Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място

В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.

Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място

Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.

Множествено число на съществителните — непредвидими окончания

За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.

zu + Infinitiv — кога се използва и кога не

След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.

Пробвай на цял тест

Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.

Към теста

Искаш системна подготовка?

Учител ти помага да затвориш пропуските трайно, не само за тази грешка.

Виж курса