Типични грешки · Матура по немски език

Разделяеми срещу неразделяеми представки на глаголите

Немските представки правят глаголите разделяеми (ab-, an-, auf-, aus-, mit-, vor-, zu- и др. — представката се отделя и отива в края на изречението в сегашно време) или неразделяеми (be-, ge-, er-, ver-, zer-, ent-, emp- — представката НИКОГА не се отделя). Учениците третират всички представки еднакво.

Така е грешно

„Ich aufstehe um 7 Uhr.“ (грешен словоред — при разделяем глагол представката трябва да отиде в края)

Така е вярно

Ich stehe um 7 Uhr auf. (aufstehen е разделяем — auf- отива в края на изречението) Ich verstehe die Frage. (verstehen е неразделяем — ver- никога не се отделя, дори не носи собствено ударение)

Обновено на 19 септември 2026 г.

Защо се допуска

И двата вида представки изглеждат еднакво прикачени към глагола в речника, а разликата в поведението личи само при спрягане в изречение — учениците не проверяват към коя група спада представката.

Как да я избегнеш

Запомни неразделяемите представки наизуст (те са малка затворена група: be-, ge-, er-, ver-, zer-, ent-, emp-, miss-) — всичко останало обикновено е разделяемо. При разделяемите представката винаги носи ударението на думата.

Провери се

Кратко упражнение точно по тази грешка.

1 / 30 верни

Кое изречение е с правилен словоред за разделяемия глагол „anrufen“ (обаждам се)?

Свързани грешки

Немският словоред: спрегнатият глагол е на второ място

В немското главно изречение има твърдо правило: спрегнатият глагол е втори елемент. Ако изречението започва с нещо друго (не с подлога), подлогът минава след глагола.

Wechselpräpositionen — Akkusativ за посока, Dativ за място

Девет предлога (in, an, auf, über, unter, vor, hinter, neben, zwischen) управляват ту Akkusativ, ту Dativ — според това дали има движение НАКЪДЕ, или положение КЪДЕ.

Множествено число на съществителните — непредвидими окончания

За разлика от английския (почти винаги -s), немското множествено число има няколко различни модела (-e, -er, -n/-en, -s или без окончание, често с Umlaut на гласната), които не могат да се изведат само от рода на съществителното — заучават се за всяка дума поотделно.

zu + Infinitiv — кога се използва и кога не

След определени глаголи (versuchen, hoffen, planen, vergessen) инфинитивът на втория глагол изисква частицата „zu“ пред себе си. След модалните глаголи (können, müssen, wollen, dürfen, sollen, mögen) и след werden (бъдеще време) „zu“ НЕ се пише.

Пробвай на цял тест

Направи пробния тест по формата на изпита и виж дали грешката вече не те спъва.

Към теста