Типични грешки по френски език

Тристепенно отрицание ne...jamais/rien/personne — словоред в сложни времена

Отрицателните конструкции ne...jamais (никога), ne...rien (нищо), ne...personne (никой) следват специфичен словоред, особено в passé composé, където учениците често поставят втората частица на грешно място.

Mon вместо ma пред съществително от женски род, започващо с гласна

Притежателните прилагателни се съгласуват по род и число със съществителното. Изключение: пред съществително от ЖЕНСКИ род, започващо с гласна или няма h, вместо „ma/ta/sa“ се пише „mon/ton/son“ — само заради благозвучие, родът на думата не се променя.

Liaison — кога съгласната в края на думата се произнася свързано

Liaison е свързването на обикновено нямата крайна съгласна на дадена дума със следваща дума, започваща с гласна или няма h. Учениците или пропускат задължителна liaison, или я правят там, където е забранена.

Място на местоименията при утвърдителна и отрицателна повелителна форма

При повелително наклонение местоимението сменя мястото си спрямо глагола според това дали заповедта е утвърдителна или отрицателна.

Частичен член (du, de la, des) при неизброими и множествени съществителни

Учениците пропускат частичния член или бъркат го с обикновения определителен член пред храни и напитки.

Сравнителна степен plus...que / moins...que — грешки при bon/bien

Прилагателното bon (добър) и наречието bien (добре) имат неправилни форми за сравнение, които се объркват с редовната конструкция.

Правопис на съставни числителни (quatre-vingt-dix и др.)

Френската бройна система е нелогична за българското ухо (80 = четири по двадесет), което води до чести правописни грешки.

Съгласуване на причастието с прякото допълнение при avoir

При глаголи с avoir причастието обикновено не се съгласува, но има изключение, което учениците пропускат.

„Faux amis“ във френския — думи, които подвеждат

Някои френски думи приличат на познати думи, но значат друго. Това са „faux amis“ (фалшиви приятели).

Родът на съществителните на френски — не се познава по звученето

На френски всяко съществително има род и той почти не се вижда от формата на думата — учи се заедно с члена.

Отрицание ne...pas — къде точно се поставя pas

При сложни глаголни времена учениците поставят pas на грешно място спрямо спомагателния и смисловия глагол.

Кога Passé composé е с être, а не с avoir

Повечето глаголи образуват минало време с avoir, но група глаголи за движение и промяна на състояние изискват être — и съгласуване на причастието.

Si j’avais su, je serais venu — нереално условие в миналото

За съжаление за минали събития френският използва si + plus-que-parfait и conditionnel passé в главното изречение. Учениците слагат conditionnel и след si.

Съгласуване на времената: il a dit qu’il viendrait

Когато главното изречение е в минало време, в косвената реч бъдещето става conditionnel. Учениците оставят futur.

Qui = подлог, que = пряко допълнение

Френските qui и que и двете се превеждат с „който“, но се избират според функцията в подчиненото изречение, а не според това дали се отнасят за човек или предмет.

Dont — относителното местоимение след глаголи с de

Когато глаголът или изразът изисква предлог de (parler de, avoir besoin de, se souvenir de), относителното местоимение е dont. Учениците пишат que.

Il est médecin срещу C’est un médecin

При професии, националности и религия с „il/elle est“ френският не слага член. С „c’est“ членът е задължителен.

Beaucoup de, un peu de, un kilo de — без член

След изрази за количество частичният член du/de la/des изчезва и остава само de. Учениците пишат „beaucoup des amis“ или „un kilo du sucre“.

Plus de + съществително, plus + прилагателно

При сравнение на количества френският изисква de пред съществителното. Учениците пишат „plus livres“ по модела на „plus grand“.

Depuis, pendant, il y a — три „от/преди/по време на“

Depuis, pendant и il y a изразяват време по различен начин и се превеждат различно на български, но учениците ги смесват.

Je me suis levé, не „je m’ai levé“

Всички възвратни (pronominaux) глаголи образуват passé composé със спомагателен глагол être. Учениците използват avoir по навик.

Aller + инфинитив и venir de + инфинитив — бъдеще и току-що

Две много чести конструкции — близко бъдеще и близко минало — се бъркат, защото и двете съдържат глагол за движение.

Soixante-dix, quatre-vingts, quatre-vingt-dix при слушане

Френските числа 70–99 се изграждат чрез събиране и умножение. При слушане учениците записват грешни цифри — напр. 60 + 10 вместо 70.

Chez + човек, à + място

Когато отиваме при някого (лекар, приятел, фризьор), френският използва chez, а не à. Учениците пренасят à от „aller à Paris“.

Nous mangeons, nous commençons — правописът при -ger и -cer

Глаголите на -ger и -cer са правилни, но в 1 л. мн.ч. сегашно време имат правописна особеност, която учениците пропускат.

Глаголи като téléphoner, plaire, répondre искат непряко допълнение (lui/leur), не пряко (le/la/les)

На български „обаждам се на някого“, „отговарям на някого“ звучат все едно управляват пряко допълнение, но във френски глаголите téléphoner à, répondre à, plaire à, obéir à управляват непряко допълнение с предлог à — затова се заместват с lui/leur, не с le/la/les.

Съществителни на „-al“ образуват множествено число на „-aux“, не просто с добавено -s

Повечето съществителни на френски получават множествено число с просто добавяне на -s (un livre → des livres). Но съществителните, завършващи на -al в единствено число, обикновено сменят окончанието на -aux: un cheval → des chevaux, un journal → des journaux.

Неправилните причастия в passé composé не се образуват по общото правило „-er → é“ — „prendu“ и „mettu“ не съществуват

Правилните глаголи от първо спрежение образуват причастие лесно: parler → parlé, manger → mangé. Но много чести глаголи (prendre, mettre, boire, écrire, faire, être, avoir) имат напълно неправилни причастия, които трябва да се научат наизуст, не да се извеждат по общото правило.

Деятелното допълнение в страдателен залог е обикновено с „par“, но при глаголи за чувство/състояние е с „de“

В страдателен залог деятелят (кой върши действието) обикновено се въвежда с par: „Le livre est écrit par elle“. Но при глаголи, изразяващи чувство, уважение или постоянно състояние (aimé, respecté, détesté, entouré, suivi, accompagné, couvert), нормата изисква de вместо par.

Изпускането на „ne“ е нормално в разговорния френски, но е грешка в писмения и изпитния текст

В устната реч французите много често пропускат ne и казват само „Je sais pas“, „C'est pas grave“. Учещите чуват точно тази форма и я пренасят автоматично в писане, есета и изпитни текстове, където пълната форма ne...pas е задължителна.

An/année, jour/journée, soir/soirée — краткият вариант е за брой, дългият за продължителност

Френският има по две думи за година, ден и вечер: an/jour/soir (кратки, мъжки род) и année/journée/soirée (дълги, женски род). Не са синоними — краткият вариант брои („колко години“), дългият описва продължителност или качество на времето.

„Qu'est-ce qui“ (подлог) срещу „qu'est-ce que“ (допълнение) — коя дума пита за подлога, коя за допълнението

И двата въпросителни израза се превеждат на български с „какво“, но не са взаимозаменяеми: qu'est-ce qui пита за нещо, което е ПОДЛОГ на глагола (върши действието), а qu'est-ce que пита за нещо, което е ДОПЪЛНЕНИЕ (получава действието).

Изразите за физическо и душевно състояние във френския са с „avoir“, не с „être“ — „съм гладен“ не е „je suis faim“

На български казваме „съм гладен“, „студено ми е“, „страх ме е“ — с глагола „съм“ плюс прилагателно/наречие. Френският изразява същите състояния с avoir + съществително: avoir faim, avoir froid, avoir peur. Директният превод с être е честа и системна грешка.

„Car“ и „parce que“ не са напълно взаимнозаменяеми — car не започва изречение и не отговаря директно на „pourquoi?“

Car и parce que и двете означават „защото“, но не се използват еднакво. Car свързва две вече изказани твърдения в едно сложно изречение (винаги след запетая, никога в началото), докато parce que отговаря директно на въпрос „pourquoi?“ и може да стои в началото на изречение.

След „si“ за нереално условие в настоящето се пише imparfait, не conditionnel — „si j'aurais“ е граматически грешно

При нереално или хипотетично условие за настоящето („Ако имах пари, щях да пътувам“) частта след si трябва да е в imparfait, а conditionnel présent стои само в главното изречение. Учещите (и дори много французи в разговорна реч) слагат conditionnel и в двете части.

„Où“ (къде) срещу „ou“ (или) — една ударена буква сменя изцяло смисъла на изречението

Où (с accent grave) и ou (без ударение) звучат абсолютно еднакво, но имат различен смисъл: où пита или показва място/момент („къде“, „когато“), а ou свързва две алтернативи („или“). Обърканите с ударението водят до неразбиране на цели изречения при четене.

Превъзходна степен „le/la/les plus/moins“ — членът се съгласува със съществителното, не остава винаги „le“

Превъзходната степен на прилагателното се образува с le/la/les plus (или moins) + прилагателно. Много учещи запомнят конструкцията само като „le plus“ и я лепят пред всяко прилагателно, без да съгласуват члена с рода и числото на съществителното, към което се отнася.

След отрицание неопределителният и частичният член стават просто „de“, не „un/une/des“

В утвърдително изречение казваме „j'ai un chien“, „je mange du pain“, „elle a des amis“. Щом изречението стане отрицателно с ne...pas, неопределителният член (un, une, des) и частичният член (du, de la, des) обикновено се свиват до просто „de“ (или „d'“ пред гласна) — не остават същите.

Предлози пред държави — en, au, aux, à

На български казваме „във Франция“, „в Португалия“, „в САЩ“ с един и същ предлог. Във френския предлогът зависи от рода и числото на държавата: en France, au Portugal, aux États-Unis, à Paris. Граматичната грешка е да се сложи à пред всяка.

Imparfait или passé composé — фон срещу събитие

Във френския минало се изразява най-често с imparfait и passé composé, а българският „минало свършено“ и „несвършено“ не се пренасят направо. Imparfait рисува фона, навика, състоянието и продължаващото действие, а passé composé — единичното завършено събитие.

Местоименията y и en — какво заместват

Y и en са две малки местоимения, които българският няма. Y заменя à + място или нещо („там“, „на това“), а en заменя de + нещо и количества („от там“, „от това“, „от тях“). Учещите ги пропускат или ги бъркат с le/la/les.

Subjonctif след il faut que, vouloir que, pour que — не индикатив

След il faut que (трябва да), vouloir que (искам да), pour que (за да), avant que, bien que французинът ползва subjonctif, а не indicatif. Българският „да“ покрива и двата случая, затова учещите пишат il faut que tu viens или je veux que tu fais.